Един класически десерт или защо човек не трябва да гледа телевизионни кулинарни състезания.
От 4 години насам следя редовно по телевизията един конкурс за сладкари-аматьори („Най-добрият сладкар”) и се възхищавам на творчеството, уменията и таланта на някои от участниците. Всяка седмица първата задача е да претворят един класически сладкиш в друг, по-модерен вид, но запазвайки вкусовете му. Тази годинът конкурсът започна с „подмладяване” на шоколадовата тарта. И по време на предаването разбрах колко мнооого фамилията обича такава тарта, само дето аз никога не я приготвям. И понеже съм добра душа, още на следващия уикенд запретнах ръкави. Само че се задоволих с класическата версия, нямах време за творчество и модернистичен вид. Но и класиката си е съвсем добре.
Спрях дотук, обаче, тъй като следващите в предаването бяха шарлотата и ягодовия сладкиш. Твърде сложни за малките ми десет пръста. Да видим какво ще ни предложи утрешният епизод. Може пак да трябва да хващам точилката в събота.
PrintПродукти:
(за форма с диаметър 26 см, рецептата за тестото и ганаша са от книгите на Пиер Ерме „Le Larousse des desserts” и „Macaron”)
- За блата:
250 брашно
125 г захар
125 г масло
1 яйце голям калибър
1 ч.л. ванилов екстракт - За ганаша:
300 г черен шоколад
250 мл пълномаслена животинска течна сметана - За карамеления слой:
200 г захар
200 мл пълномаслена животинска течна сметана
50 г подсолено масло (или обикновено с щипка сол, по желание)
Начин на приготвяне
- Приготвяне на тестото:
Брашното, захарта и солта се поставят в купа. Добавя се маслото, нарязано на кубчета и се претрива за 2-3 минути с пръсти, докато се получи консистенция на мокър пясък (този етап може да се извърши и в миксер, с приставка за тесто). Д - обавят се яйцето и ваниловия екстракт и се замесва сравнително меко тесто. В зависимост от вида на брашното или големината на яйцето, може да се наложи да се добави още малко брашно или вода. Тестото се завива в прозрачно домакинско фолио и се оставя в хладилник за 2 часа.
- Фурната се загрява на 170 градуса (с вентилатор).
Отлежалото тесто се разточва върху леко набрашнения плот на кора с дебелина около 0,5 см (на мен ми остана малко и приготвих допълнително 3 малки тарталети). - Прехвърля се в тавата и се облицоват дъното и стените. Дъното се набожда на 10 – 15 места с вилица. Отгоре се застила с пекарска хартия, върху която се поставят керамични мъниста (или зрял фасул), за да не се надига при печенето.
- Пече се в продължение на около 30 минути (до златисто). Кората се изважда и се оставя да изстине напълно върху решетка.
- Приготвяне на ганаша:
Шоколадът се натрошава в купа. Течната сметана се загрява в тенджерка почти до завиране. Горещата сметана се изсипва върху шоколада, оставя се престои около 1 минута и се разбърква добре. Оставя се да изстине до стайна температура. - Приготвяне на карамела:
Сметаната се затопля леко. Захарта се слага в тенджерка на умерен огън. Оставя се да се разтопи и карамелизира. Когато достигне кехлибарен цвят, се отдръпва от огъня и се добавя нарязаното на парченца масло и се разбърква добре. Добавя се сметаната, като се разбърква непрекъснато. Внимание! – При добавянето на сметаната карамелът започва да ври и може да пръска! - Карамелът се връща на огъня и се разбърква се до получаването на гъст хомогенен сос. В един момент карамелът може да се събере на топка, но продължавайте да бъркате, докато се разтвори напълно.
- Оставя се да изстине напълно.
- Карамеленият сос се изсипва върху изстиналия блат и се прибира за 30 минути в хладилника.
- Отгоре се разпределя изстиналия ганаш, заравнява се с шпатула и тартата се прибира за 2 часа в хладилник.
Класиката си е класика.
Но е много хубаво, че ѝ правят модернизация 🙂
Мисля си, че чудесно ще се справиш и с шарлота.
Поздрави, Мира и чакам следващия епизод!
О, очаквам с нетърпение следващата серия, както и модернизираните варианти! Прекрасен десерт!
Дани, благодаря ти ! За шарлота не знам, ама от снощния епизод един бриош ми хвана окото 🙂
Иглика, благодаря ти! Засега гледам да се ограничавам с класиките, за да не става линията ми окръжност 🙂
Тарталелката е много,много фотогенична!…Личи си че се е подмладила:))!
Поздравления,Мира и съм в очакване на следващата сладост!
Мира, страхотен десерт! Аз от това, което съм видяла при теб, знам, че нямам съмнение за кулинарните ти успехи. Май само ти се съмняваш. 🙂
Усмивки!