Шартр

„Париж заслужава една служба” – така казал хугенотът Анри Наварски преди да бъде коронясан за крал Анри IV на католическа Франция. Според историческите източници, обаче, кралят изобщо не е произнасял това, а фразата се е появила 12 години след убийството на монарха в сатиричен сборник. Веднъж влязла, обаче в колективното подсъзнание, трудно би се измъкнала оттам (нещо като злополучната реплика за хляба и пастите, приписвана на Мария-Антоанета).

Та, защо изобщо ви занимавам с коронацията на Анри IV? Защото той е един от петимата френски крале от 987 година насам, които не са коронясани в катедралата в Реймс и е единственият френски крал, коронясан в Шартр, в катедралата Нотр-Дам.

Издигната на хълм сред равнина, катедралата (която е влючена в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО) се вижда от километри. Двете кули се извисяват над къщите с видими греди из криволичещите улички на страия град, а камбаните й се чуват отдалече. Има великолепни витражи и изящно скулптуриран презвитериум. В средата на нефа има лабиринт, състоящ се от редуващи се концентрични бели арки. Съществуват множество теории за значението на лабиринта (включително срещнах една и в книга подобна на „Шифъра на Леонардо”), като най-вероятната се опира на средновековното схващане за лабиринта като духовното пътуване на човека към Бог.

Отидохме в Шартр заради катедралата, но останахме заради атмосферата в старата част на града, с дъх на отминало време.

 

6 Comments

  1. Обичам тези малки градчета, в които имаш усещането,
    че времето е спряло.
    И се чувствам много добре.
    Благодаря ти за разходката, Мира.
    Хубав вторник 🙂

  2. Ох, красота… И аз благодаря, Мире!
    Усмихнат ден! 🙂

  3. Супер разходка си направих с теб,Мира,благодаря ти!Още повече,че си личи колко по-спокойно е и сигурно липсват опашките на Париж 🙂 .Прегръдка!

  4. Прекрасни снимки, страхотно място, красива архитектура и приказна тишина! Благодаря ти!

  5. Много приятна ми беше тази разходка, Мира!
    Поздрави!

  6. Боже, как обичам да ме разхождаш… и стилът ти на писане е един такъв, по френски деликатен;)
    Прекрасно е, Мира!