Палачинки: сладки и солени

Written by admin Published on февруари 2, 2014 in Закуски и тестени, Нещо от фурната

Два вида палачинки за днешния празник.

По принцип правя палачинки два пъти годишно. Просто защото не обичам да им бая до тигана над печката. Намирам пенкейковете от американски тип за доста по-лесни и бързи – докато загрее тигана и вече са готови. Тънките палачинки ги правя когато съм бяла и добра… или когато традицията го изисква, както е на днешния ден.

Днес, освен деня на мармота, е и Сретение господне (представяне на младенеца Исус в храма 40 дни след раждането му на Коледа). Във Франция този празник се нарича „Chandeleur” (празник на свещите/светлината). Както често се случва, и този християнски празник е наследник на няколко езически. От една страна, това са древноримските Луперкалии, празнувани на 15ти февруари. От друга, това е келтският празник Imbolc на първи февруари в чест на богинята Биргит, символизиращ края на зимата. През V век, папа Геласий I християнизира Луперкалиите и организира тържествена процесия, при която всеки вярващ носи в дома си запалена свещ. Днес празникът е известен най-вече с палачинките.

В България познаваме основно сладките палачинки с бяло брашно. Във Франция съществува и солен вариант („галет”), който е типичен за областта Бретан. Те се правят с брашно от елда, наречено „сарацинско брашно” заради тъмния си цвят. По традиция палачинките трябва да са големи и толкова тънки, че да приличат на дантела. Моите са малки и дантелени само по краищата, но това не им пречи да са достатъчно вкусни, че фамилията да намира, че ги правя недостатъчно често.

За сладките палачинки:
(рецептата е с леки модификации от този сайт, за 22 – 25 палачинки с диаметър 20 см)

250 г бяло брашно
4 яйца голям калибър
400 мл прясно мляко
100 мл светла бира
3 с.л. захар
1 ч.л. ванилов екстракт
1 с.л. портокалов ликьор или ром (по желание)
масло

Начин на приготвяне

Брашното се пресява в купа, добавя се захарта. Яйцата се разбиват отделно с прясното мляко и се добавят към брашното като се бърка енергично. Добавят се ванилията и ликьорът и се разбърква добре. Тябва да се получи гладко рядко тесто, без бучки.
Купата се покрива с прозрачно домакинско фолио и се оставя да престои поне 1 час, а може и цяла нощ, в хладилника. Тестото се изважда, добавя се бирата и се разбърква добре.
Тиган с дебело дъно се загрява на умерен огън. Намазва се с масло. Аз използвам пречистено масло гхи и обикновено слагам на върха на чаена лъжичка и после размазвам с домакинска хартия по цялата повърхност.
С черпак се сипват около 60 мл от тестото в центъра на тигана и тиганът се завърта, за да може тестото да се разпредели по цялото дъно. Когато се изпекат от едната страна, се обръщат от другата с шпатула или подхвърляне (наскоро го научих този номер и съм много горда от себе си).
Сервират се с течен шоколад, сладко, мед, конфитюр, захар, масло и канела или каквото душата ви иска.

За солените палачинки:
(рецептата е с леки модификации от блога Le Pétrin и сп. Saveurs, брой 207 от февруари 2014, за около 10 – 12 палачинки с диаметър 20 см)

150 г брашно от елда
100 г бяло брашно
1 яйце
1 с.л. зехтин
1/2 ч.л. сол
400 мл студена вода
100 мл светла бира
масло

Начин на приготвяне

Технологията на приготвяне е сходна с тази на сладките палачинки. Брашното се пресява в купа, добавят се солта, зехтина и яйцето. Постепенно се добавя водата като се бърка енергично. Трябва да се получи гладко рядко тесто, без бучки.
Купата се покрива с прозрачно домакинско фолио и се оставя да престои поне 1 час, а може и цяла нощ, в хладилника. Тестото се изважда, добавя се бирата и се разбърква добре. Полученото тесто е малко по-гъсто от това за сладките палачинки. В случай на нужда, се разрежда с малко студена вода.
Печенето е както е описано по-горе: Тиган с дебело дъно се загрява на умерен огън. Намазва се с масло. С черпак се сипват около 60 мл от тестото в центъра на тигана и тиганът се завърта, за да може тестото да се разпредели по цялото дъно. Когато се изпекат от едната страна, се обръщат от другата с шпатула или подхвърляне.
Поднасят се на стайна температура, със студена гарнитура (напр. Пушена сьомга и сос от сметана, кисело мляко, лимон и копър) или топла гарнитура (в случая задушени гъби с чесън и магданоз, сирене кантал и пушена шунка). Ако се използва кашкавал, или друго сирене, което се разтопява при печенето, тогава палачинката се връща за малко в тигана, гарнитурата се разпределя отгоре, изчаква се сиренето да се разтопи и тогава се сгъва и поднася веднага.

7 Comments

Гергана Лазарова
февруари 2, 2014 at 22:10

Мире, прекрасни са всичките ти предложения от последните публикации. Не успях да коментирам, но сега грабвам по една палачина и се връщам да се нагледам отново на красотите ти. 🙂
Хубава вечер от мен! 🙂
Dani
февруари 3, 2014 at 5:32

Мира, интересни и вкусни рецепти за палачинки!
Фен съм на солените, но сега имам толкова вкусен шипков мармалад…
Прегръдка и усмихната седмица!
krasi_mm
февруари 3, 2014 at 13:41

Мире, и аз правя палачинки два пъти годишно. Но солените много ме заинтригуваха:)

Благодаря, че ги сподели!

Поздрави и успешна нова седмица!
Роси
февруари 4, 2014 at 12:39

Мира,у дома паличинките винаги започват гарнирани със солена плънка,а после завършваме със сладка.
За сутринта няма шанс да им се впрегна,затова у нас са обедно-неделни.Твоите са супер и в двата варианта!
С пожелание за слънчев и усмихнат зимен ден!
admin
февруари 5, 2014 at 6:29

Гери, Дани Краси, Роси, благодаря ви! 🙂
Роси, аз приготвям тестото от вечерта, така че за сутринта остава само печенето :). Сладките – за закуска, солените – за обед. Иначе става направо брънч :)))
tillia
февруари 5, 2014 at 18:39

И аз така приготвям тестото вечерта! 🙂
Мира, чудесни са и двата вида. Заинтригуваха ме солените, заради брашното от елда.
Поздрави!
Мъх
февруари 6, 2014 at 21:48

Аз и два пъти годишно не правя- имам мъж за тая работа ( и без друго е единствената "манджа", която той приготвя). Другият път ще му отворя тези рецепти и го моля да ми ги направи така- просто няма как иначе след тези апетитни снимки. Поздрав, Мира!