Един от първите сериали, които ме държаха прикована към телевизора в началото на 90тте години беше „Туин Пийкс”. Сериалът даде дори отражение и върху реалния ни живот с родителите ми. Кучето, кото си взехме горе-долу по онова време беше кръстено на полицая Анди (знам, сега се питате кой ли пък беше този) – един висок, леко непохватен и добродушно-наивен левент.
Хората на моите години (а и малко по-големите) сигурно и досега си спомнят началните кадри с дъскорезницата и бавната, настръхваща музика на Анджело Бадаламенти, агент Дейл Купър и диктовките към секретарката му Даян, странните образи, появяващи се из нищото, неспирния въпрос „Кой уби Лора Палмър” и кои са тези сови, дето не са това, което са. Твърде вероятно си спомнят още и как героинята на Лара Флин Бойл успяваше да завърже на възел дръжката на череша само с езика си. И също толкова вероятно доста по-малко хора си спомнят кафенето на Норма и нейните черешови пайове, от които агент Купър не пропускаше да си поръча поне по едно парче. Последното го знам, защото и аз съм от тях.
Но, тъй като в живота нищо не се губи, черешовият пай на Норма ми бе припомнен не от кой да е, а от ПП. Той се оказа почитател на сериала до степен, че вкъщи имаме касети с всички „записи” на Дейл Купър до Даян, както и книгата-наръчник за всички новопристигнали в града, „Welcome to Twin Peaks, an access guide to the town”. Това, за да сме подготвени ако случайно някой ден решим да се преместим там. Което едва ли ще стане, защото в такъв случай броят на откачалки на квадратен метър би се повишил значително.
Поне от няколко месеца насам обещавам на ПП, че ще му направя пая, когато дойде сезона на черешите. И тъй като в момента е в разгара си (след ужасната и дълга зима, която имахме), нямаше начин, запретнах ръкави. Отначало исках да ползвам рецептата от книгата. Именно тук идват и совите, които не са и така нататък. Оказа се, че рецептата, която би трябвало да доведе до най-невероятния черешов пай на света, не ме грабна с продуктите си, сред които фигурираше и ненамираемата в Европа мазнина Crisco. Затова се потърсих нещо по-достъпно, преди да се захвана да изчистя килограм и половина череши от костилките им. При това без вълшебния уред, наречен на руски „косточковыбрасыйвателька”.
Но резултатът си заслужава всяка костилка. Двата слоя златисто маслено тесто се топят в устата и затварят смес от гъст сироп и ароматни череши. Самото тесто не е сладко и е доста неутрално на вкус, което позволява ароматът на плодовете да се разгърне напълно, подчертан от лекия кисело-цитрусов вкус на лимоновата кора. Сам по себе си паят е напълно достатъчен, но придружен от чаша кафе, те кара да посегнеш направо за второ парче.
PrintПродукти:
(рецептата е с леки модификации от тук и тук, за форма с диаметър 32 см)
- За тестото:
350 г брашно
220 г масло
50 г пудра захар
2 яйца
Няколко капки ванилов екстракт
Щипка сол - За плънката:
1,5 кг череши без костилките
80 г кафява захар
1 шушулка ванилия
Кората на един лимон
Сокът на половин лимон
2 с.л. нишесте - 1-2 с.л. кафява захар за поръсване
Начин на приготвяне
- Приготвяне на плънката:
Черешите се поставят в тенджера заедно със захарта, настърганата лимонова кора и разцепената на две шушулка ванилия. Оставя се да заври и да поври на тих огън около 10-15 минути, докато водата се изпари, а черешите омекнат. - Нишестето се разтваря в 1 с.л. студена вода и лимоновия сок и се добавя към черешите. Разбърква се добре и се оставя още 2-3 минути на котлона, докато се сгъсти. Получава се много гъст сироп, в който се намират черешите. Колкото сиропът е по-гъст, толкова е по-малка вероятността плънката да се разтече впоследствие.
- Плънката може да се приготви от предната вечер и след като изстине напълно, да се съхрани в хладилник до използването й.
- Приготвяне на тестото:
Жълтъка се отделя от едното яйце и се запазва за намазването на пая. Брашното, захарта и солта се поставят в купа. Добавя се студеното масло, нарязано на кубчета и се претрива за 2-3 минути с пръсти, докато се получи консистенция на мокър пясък (този етап може да се извърши и в миксер, с приставка за тесто). - Добавят се яйцето, отделения белтък и ваниловия екстракт и се замесва сравнително меко тесто. В зависимост от вида на брашното или големината на яцата, може да се наложи да се добави още малко брашно или вода. Тестото се завива в прозрачно домакинско фолио и се оставя в хладилник поне за 30-40 минути (трябва да е стегнато).
- Фурната се загрява на 170 градуса.
- Отлежалото тесто се разделя на две части (1/3 и 2/3). По-голямата се разточва върху леко набрашнения плот на кора с дебелина около 0,5 см. Прехвърля се в тавата и се облицоват дъното и стените. Стърчащите отстрани краища се изрязват.
- Изсипва се черешовата плънка. По-малката топка от тестото се разточва върху леко набрашнения плот на кора с дебелина около 0,5 см и с нея се покрива напълно тавата.
- Леко стърчащите краища могат да се изрежат или подвият навътре, така паят се запечатва напълно. Намазва се отгоре с разбития с малко прясно мляко жълтък. От остатъците от тестото с форма за сладки може да се изреже допълнителна украса. Паят се посипва с около 1-2 с.л. кафява захар.
- Пече се около 40-45 минути или до златисто. Изважда се и се оставя да изстине.
- Сервира се изстинал или леко топъл, може да бъде придружен от топка ванилов сладолед.
Мира, филмът си го спомням много добре.
За него време това беше по-различен филм, мистерия.
И Лара помня със завързването на дръжките:)
Виж черешовия пай, не помня.
Но ти си го направила чудесен.
Благодаря ти за напомнянето и за вкусната компания на сутрешното ми кафе!
Поздрави от морето!
Прекрасно изглежда паят – независимо откъде е. Много, много вкусен!
Хубав ден, Мира! 🙂
Филма и аз си спомням. Колко треперехме от напрежение!
Мира, паят е невероятен – нежен,вкусен и красив!
Поздрави и хубав летен ден!!
Божествен черешов пай,Мира,страшно ми хареса!Сърдечен поздрав!
Мира, почитателка съм на твоя блог и така се радвам на споделени и от мен пристрастия – като това сега и онова за книгите на Джералд Даръл…
Чудесен пай, ще опитам да го направя заради вдъхновяващите снимки и в памет на агент Купър и неговия "метаболизъм на пчела" 🙂
(Само, черешките ги връзваше Шерилин Фен, във филма – Одри)
Поздрави, Петя
Ох, прекрасен пай!Прекрасен!!!
Дани, Гери, Тилия, Роси, Петя, Йоли, благодаря ви от сърце 🙂
А на Дани и за поздравите от морето 🙂
Петя, явно е време да си преговоря сериала :). Помня, че беше Одри с черешите, но явно съм забравила коя беше актрисата :))))!
Хубав ден!
Аз пък помня почти всичко!И особено черешовия пай!Бях впечатлена и се питах какъв ли вкус има :)Благодаря за споделената рецепта и за приятния спомен! Паят си го бива, ясно защо го поръчваше агент Купър!Поздрави!