На гости на LaMartinia

Днес съм на гости. В стилния и интересен блог LaMartinia, който е едно от местата, в които винаги се отбивам с удволствие. С Мария се „запознахме” виртуално покрай кулинарията в един известен български форум, където ми направи впечатление с красивите си снимки и вкусните предложения. Още си спомням как в захлас съзерцавах нейния вариант на говеждо по бургундски.
Затова се почувствах много поласкана, когато ме покани да разкажа малко повече за една от любимите ми кухни – индийската в нейния блог. Отзовах се с огромно удоволствие. 
Благодаря ти, Мария!
 
Намастé!
Ето, вече можете да поздравявате в Индия. Всъщност този поздрав, в наши дни употребяван най-често като „Здравей(те)”, заедно с придружаващия го жест, крие в себе си дълбока символика и би могъл да се преведе също като „Божественото в мен приветства божественото в теб” (както и още няколко възможни превода от
санскрит, на които няма да се спирам в момента).
Израсналите през 80те години сигурно си спомнят една детска книга с
великолепни цветни илюстрации и невероятно красива жена на корицата – „Индийски приказки”. Това беше една от любимите ми книги, която препрочитах десетки пъти и не ми омръзваше. Губех се в изобилието от ярки цветове и екзотични имена като Арджуна, Дамайанти, Друпади, Агни…
Пораснах, зачетох се в други книги, но интересът към Индия остана някъде дълбоко в мен. Доста години по-късно, след, на пръв поглед, хаотична поредица от събития и решения, се озовах в Париж, в научна лаборатория, където не само ръководителят ми, но и доста от колегите ми, бяха индийци. Тогава изпитах първият непосредствен досег с тази толкова различна култура и опитах и се научих да ценя индийската кухня и музика. Едно от най-вълнуващите преживявания
в досегашния ми живот беше миналата година, когато наши приятели от „лабораторните” ми времена ни поканиха на сватбата си в Индия (град Бангалор) и последваща разходка из щата Карнатака (южна Индия).
Пътуването беше незабравимо. Индия е страна на контрастите. Индия насища сетивата. С множеството минувачи по улиците, шума от движението и непрестанните клаксони и звучащата от отворените прозорци филмова музика. С многоцветните храмове и сгради и плакатите със звездите на Боливуд на всеки ъгъл и билборд. С разнообразието на сарита и подрънкването на гривни по китките и глезените. С миризмата на къри, смесена с аромата на жасминовите нанизи, вплетени в косите на жените. С амбулантните търговци, сновящи с колички или приседнали на тротоара, продаващи плодове, закуски, изображения на богове, грънци или живи птици. По-късно прочетох, че посетилите за първи път Индия преживяват такъв културен шок, че или развиват депресия, или нямат търпение да се върнат отново там. Аз определено съм от вторите!
Не на последно място, по време на пътуването успях да опитам автентичната индийска кухня – върху бананови листа и люта до полуда. Средностатистическото ми европейско небце откри нови измерения на ароматите и силата на подправките. Кулинарният ми хоризонт се разшири с ястия, излизащи от утъпканите пътеки на „пиле тандури – бирияни със скариди – агнешко тика масала и наан с топено сирене”, които са стожерите на всеки уважаващ се индийски ресторант по нашите ширини. За съжаление не успях да запомня имената на повечето сосове, чътнита, хлебчета, понички и панирани зеленчуци, а ми беше неудобно да снимам бюфетите, където домакините любезно бяха сложили надпис с имената.
Индийската кухня е необятна като страната – разнообразна, проста като изпълнение и сложна като съчетания на подправки. Казват, че в Индия кухнята и езикът се сменят на всеки 250 километра. Една от основните характеристики е началното запичане (или запържване) на подправките в горещ тиган, което ги кара да освободят целия си аромат. В менюто обикновено са включени едно основно ястие, придружено от второстепенно ястие и един вид въглехидратна храна. Може да се добавят различни сосове, салати или дипове. Второстепенното ястие се подбира според типа на основното – например, ако основното ястие е люто и с много подправки, тогава другото ще е леко, свежо и с по-ненатрапчив вкус.
Южноиндийската кухня се характеризира с широкото използване на ориз за основна въглехидратна храна (за разлика от северната, в чиято основа са са различните видове хляб и питки), придружен от разнообразни зеленчукови сосове и дипове. Широко застъпена е употребата на кокосово мляко в ястията. Кухнята в южна Индия е по-люта, но и по-лека от северноиндийската си посестрима. По крайбрежието на океана е разпространено кърито с риба, както и различни морски дарове. В основата й са индуистките традиции, но се и откриват влияния от различните колонизатори, минали през тази част на страната – френско в Пондичери, португалско в Гоа, английско – в региона около Мадрас.
Най-характерните ястия за южна Индия са две : „доза” – тънки палачинки от оризово и лещено брашно с люта зеленчукова плънка и „идли” – нещо като понички от оризово брашно, сварени на пара и поднасяни с чътни и леща. По отношение на индийската кухня, определям себе си като „полупросветен  любител”. Знам, че имам още много да науча, много подправки да съчетая и много рецепти да пробвам. Предлагам три на вашето внимание – зеленчуково къри, ориз с кориандър и райта.
 

Kaikurma (Зеленчуково къри)

(рецептата е адаптирана от книгата „The Flavours of South Indian Cooking”, автор Шанти Балараман)

2 моркова

3 средно големи картофа (но не от сипкавите)

3 средно големи домата

200 г тънък зелен фасул

150 г пресен (или замразен) грах

½ малка глава карфиол

1 глава лук

250 г кисело мляко

200 мл гъсто кокосово мляко

1 малка люта чушка (може да се пропусне)

2 пръчки канела

2 зърна карамфил

2 шушулки кардамон

1 ч.л. лют червен пипер

1 ч.л. куркума на прах

2 ч.л. кориандър на прах

2-3 с.л. олио

Пресен кориандър за поръсване

Сол

 

Лукът, морковите и картофите са обелват и измиват. Лукът и лютата чушка се нарязват на ситно, картофите – на кубчета, морковите – на дребно. Карфиолът се измива и накъсва на малки розички. Доматите се няразват на ситно. Морковите, картофите, карфиолът, грахът и зеленият фасул се сваряват за 5 минути на пара (до полуомекване).

В дълбок тиган се загрява олиото на силен огън. В него се запичат за 1-2 минути пръчките канела, зърната карамфил, шушулките кардамон и нарязаната на ситно люта чушка. Добавя се лукът и се запържва за още 1-2 минути, след което се слагат и  доматите. Накрая се добавят куркумата, кориандърът на прах и лютият пипер, запържва се за още 1-2 минути.
Сипва се киселото мляко и се разбърква добре, докато се получи гъст сос. Добавят се полусварените зеленчуци, посолява се и се оставя на слаб огън за около 10 минути. Накрая се прибавя кокосовото мляко и се оставя на огъня още около 10 минути, докато сосът се посгъсти. Преди сервиране са поръсва със ситно нарязан пресен кориандър.

Сервира се горещо, придружено от сварен ориз басмати.

 

Kothamali Sadam (Ориз с кориандър)

(рецептата е адаптирана от книгата „The Flavours of South Indian Cooking”, автор Шанти Балараман)

1 чаша (от 250 мл) ориз басмати

1 глава лук

1 люта чушка

½ връзка пресен кориандър

20 листа мента (или джоджен)

2 см парче пресен джинджифил

½ ч.л. кимион

2 с.л. олио

Сол

 

Оризът се измива добре и се накисва във вода за 15 минути. Отцежда се добре и се сварява в с 2 ½ чаши вода в тенджера с дебело дъно за 10 минути на тих огън (или в уред за варене на ориз, ако разполагате с такъв).

Междувременно лукът и джинджифилът се обелват и нарязват на ситно.
Кориандърът и ментата се почистват от дръжките и се нарязват също на ситно, както и лютата чушка. Всички посочени продукти се размачкват на пюре в хаванче или малък ръчен пасатор (блендер).

Олиото се загрява на силен огън в тиган с дебело дъно. Кимионът се запържва за около минута в горещото олио. Добавя се пюрето от лук и кориандър и се запържва за още 1-2 минути. Добавя се ориза, посолява се, разбърква се и се оставя на огъня за още няколко минути.

Сервира се с плосък хляб и райта.

(Забележка – ако не сте любители на специфичния вкус на пресния кориандър, може да увеличите количеството на  ментата (джоджена) в рецептата и да намалите кориандъра).


Райта (или индийската салата
„Снежанка”)

(рецептата е адаптирана от книгата „The Ultimate Indian Cookbook” – автор Мридула Балджекар)

½ краставица

1 люта чушка

250 г кисело мляко

½ ч.л. смян кимион (или гарам масала)

½ ч.л. сол

Краставицата се обелва и се нарязва на по-едри кубчета в дъблока купа.
Посолява се, добавят се лютата чушка и кимионът. Накрая се прибавя и киселото мляко. Разбърква се добре. Купата се покрива с домакинско фолио и се охлажда за няколко часа в хладилник.  Сервира се студена, заедно с плоски питки (наан) или ястие на основата на ориз.

(Варианти – към краставицата може да се добави и един ситно нарязан домат, а кимионът да се замени със същото количество гарам масала. Преди сервиране може да се поръси със ситно нарязан пресен кориандър).

5 Comments

  1. Мира, поздравления за гостуването при LaMartinia! Много ми хареса разказът ти (там писах повече по въпроса), набелязах си и рецепта за правене. Благодаря ти и за рецептата и за разказа! Донесоха ми атмосферата на Индия. Поздрави!

  2. Мира, гостуването ти ми достави невероятно удоволствие!
    Благодаря ти за чудесните снимки и увлекателния разказ 🙂

    Прегръдки 🙂

  3. Мира,поздравления за изключително интересното ти гостуване!Чудесни запечатани моменти от Индия!Много ми харесаха и колажите на рецептите!
    Поздрави!
    🙂

  4. Мира, радвам се, че рецептите и разказът са ти харесали. Аз пък четох за твоите индийски впечатления в твоя блог :). Ще се радвам, ако и ти споделиш още индийски рецепти :).
    Федора, Диди, благодаря ви за комплиментите! Радвам се, че моите преживявания и снимки са ви допаднали.
    Признавам, че докато писах, пак ми се доходи в Индия – Раджастан, Агра и Варанаси ме чакат 🙂
    Сърдечни поздрави!
    Annielamarmotte, les marmottes sont toujours les bienvenues ici! 🙂