Кръмпетс

Written by admin Published on октомври 13, 2010 in Закуски и тестени, Нещо от фурната

„ – Проститутчици! Доналд, виж, имаме проститутчици за чая!

– Питчици, поправи го Доналд.

– Това са кифлички – каза майка.”

Този доста ексцентричен диалог се развива в книгата на Джералд Даръл „Птици, животни и роднини”, описваща детските му години, прекарани на остров Корфу. С преводаческата бележка под линия, че става въпрос съответно за „strumpets”, „crumpets” и „scones”. Предполагам, няма нужда да представям английския зоолог, природозащтник и писател Джералд Даръл. Баща ми, който е неосъществен биолог по душа, беше купил навремето всички негови книги. Именно на книгите на Даръл дължа до голяма степен избора си на професия по-късно. Четях и препрочитах в захлас разказите му за Корфу, пътешествията в аржентинската папма на лов за броненосци или из африканския контитент в търсене на колобуси. По-късно научих, че със средствата спечелени от книгите и филмите си, е основал зоологическа градина за защитени видове, в която животните да се разхождат почти на свобода на остров с екзотичното име „Джърси”. Детското ми въображение не можеше да си представи такъв тип зоопарк.

И ето че миналата година най-добрият ми приятел, с когото се запознахме на студентската скамейка и който като мен може да издекламира книгите на Даръл, беше на конференция в Сен Мало. Сен Мало е пристанищен и бивш корсарски град в областта Бретан (за който мога да разкажа повече някой ден, не на последно място, защото има разни местни кулинарни специалитети). И е на 1 час път с ферибота от остров Джърси и на 3 часа с кола от Париж. Случаят беше твърде сгоден. Свиках семейния съвет. ПП каза: „Добре, ти организираш пътуването. Аз карам”. Една седмица по-късно имахме билети за ферибота и резервация за хотел.

Зоологическата градина се оказа огромен парк, с къща от 17ти век, приютяваща щаб-квартирата на Durrel Wildlife Conservation Trust. Животните са в среда максимално близка до естествената им, езерото на розовите фламинга е отделено с ниска ограда от алеята с посетителите, в бабмуковата горичка над главата ти прелитат маймуни, навсякъде има цветя и зеленина. Една от детските ми мечти се сбъдна!

Тук отварям малка скоба да спомена, че във Франция Джералд Даръл е почти непознат, докато брат му Лорънс е доста по-известен. За разлика от България, където е обратното.

Отдавна ми се щеше да пробвам гореспоменатите „проститутчици” за чая. След един полусполучлив опит, бях оставила начинанието за по-добри дни. Добрите дни дойдоха, когато намерих рецептата за кръмпетс в блога Le Pétrin, която модифицирах леко.

Продукти:
(за около 12-15 кифлички, адаптирана от блога Le Pétrin)

250 г бяло брашно
100 г пълнозърнесто брашно
2 ч.л. суха мая
1 ч.л. сол
3 с.л. кафява захар
360 мл леко топло прясно мляко
½ ч.л. сода бикарбонат
125 мл хладка вода

начин на приготвяне

Маята се разтваря в малко от млякото, добавя се около 1 ч.л. от захарта. Брашното се пресява в купа. Добавят се захарта и солта. Разбърква се и се на дъното се прави кладенец.
Добавят се прясното мляко и разтворената мая. Разбърква се енергично с лъжица или шпатула. Получава се гъсто и жилаво тесто. Разбърква се в продължение на 5-7 минути, докато сместа стане хомогена и се точи на непрекъсната лента при повдигане на шпатулата.
Купата се покрива с кърпа или прозрачно фолио и се оставя да втаса за около 1 час или час и половина на стайна температура. При втасването по повърхността на тестото се оформят дребни мехурчета. Тестото трябва да се надигне веднъж и да спадне.
Содата бикарбонат се разтваря в хладката вода. Добавя се към тестото. Разбърква се енергично. Полученото рядко тесто се покрива с кърпа или прозрачно фолио и се оставя да почине около 30 минути. Тестото отново увеличава обема си и по повърхността му се образуват мехурчета.
Леко намазнен тиган се загрява на силен огън. Два или три (или четири) метални ринга (аз ползвах рингове за сервиране с диаметър 7,5 см и височина 4,5 см) се намазват обилно с масло.
Огънят се намалява, ринговете се слагат в тигана и са пълнят наполовина с тестото. Изпичат се от едната страна за около 7-8 минути на слаб огън. Тестото бухва допълнителто, по повърхността му се образуват мехурчета. Когато горната повърхност на кръмпета изсъхне, а долната стане златиста на цвят, рингът се маха и кръмпета се обръща на другата страна. Пече се допълнително около минута.
Сервират се топли, с масло, мед или конфитюр.

И малко снимки от Durrel Wildlife Conservation Trust

8 Comments

pep-4o
октомври 13, 2010 at 20:24

Мирка, никога не съм виждала фламингото така – със скрита глава 🙂 Много красива птица е!
А "питчиците" са страхотни – май ще ускорят закупуването на ринговете, дето отдавна ги подминавам и си казвам, че точно сега не ми трябват 🙂

Поздрави и много усмивки на теб и Камбанка!
Станимира
октомври 13, 2010 at 20:44

Мира, много харесвам книгите на Джералд Даръл – това многобройно семейство, в което всеки расте и се развива на воля, чувството му за хумор и тези описания на Корфу сякаш е рая на земята.
За тези проститутчици четох това лято на племенника докато заспиваше една вечер, но не знаех, че става дума за scones. Хубаво е, че си ги направила. А разказът за зоологическата градина звучи невероятно наистина. Аз пък мечтая да посетя Корфу :). Поздрави и ти пожелавам да осъществиш още много детски мечти (хм, и да разкажеш за тях, при възможност :)!
fedora
октомври 13, 2010 at 21:41

Их, много интересно четиво си намерих в полунощ :)При теб винаги може да се научи нещо. Благодаря ти и за разказчето и за чудесната рецепта 🙂

Хубави сънища и усмихнат предстоящ ден 🙂
Dani
октомври 14, 2010 at 5:19

Mира, както винаги красиво и вкусно 🙂
Радвам се, че ви видяла всичко това и
ни го разказваш и показваш!
А сконите изглеждат многоо апетитини!
ПОздрави!
Milena
октомври 14, 2010 at 6:03

Приказни снимки, увлекателно четиво и страхотна рецепта в добавка! 🙂 Много ме развесели с тези "проститутчици" 🙂 Както и да се казват, изглеждат много ароматно!

Усмивки и поздрави 🙂
Devil_kin
октомври 14, 2010 at 7:05

Много приятен разказ.Страхотно е ,че си успяла да сбъднеш своя детска мечта.
Действа ми много успокояващо да чета и разглежадам блогът ти.
admin
октомври 14, 2010 at 20:19

Момичета, благодаря ви от сърце! Радвам се, че разкаът и рецептата са ви допаднали!
Пепчо, не подминавай ринговете :). Аз така се назландисвам на покупки, уж, че не ми трябва, а после се тюхкам, че го нямам :). Без майтап, вършат ми работа.
Мира, пожелавам ти да посетиш Корфу в близко време :).
Федора, Дани, Милена, благодаря ви за похвалите!
Devil_kin, благодаря и на теб за милите думи. Отбивай се по всяко време :).

Сега осъзнах, че май не съм описала много добре различните печива – всъщност "проститутчиците" са "кръмпетс" (заради което става езиковия каламбур със strumpets (леки жени)), а "кифличиките" в началото на поста са "скоунс" (за които също имам рецепта в запас, ама тя ще изчака малко)…
Lulu
октомври 17, 2010 at 11:42

Джералд Даръл беше един от любимите ми автори в тинейджърските ми години, когато имах амбицията да се занимавам с биология (от къде ли ми се беше набила в главата тази безумна идея!?) Може би по тази причина, разказът ти ми беше страшно интересен! Пък може би просто ти разказваш много сладкодумно:)
Във всеки случай благодаря и за рецептата. Ще ми бъде интересно да я пробвам!