Напоследък нямам много време да гледам телевизия или да следя новините. Затова за малко да изпусна да ви разкажа за Седмицата на вкуса (La semaine du gout), която тече в момента – от 11 до 17 октомври. Добре, че прочетох прекрасния пост на Беа в блога La Tartine Gourmande, за да се подсетя.
Започнал през 1990 г по инициатива на известния френски кулинарен критик и телевизионен водещ Жан-Люк Петирено, Денят на вкуса, бързо набира популярност. В първото си издание, над 350 майстори готвачи изнасят кулинарни уроци пред ученици в началното училище. Постепенно събитието се разраства и в момента в цяла Франция се организират различни прояви, свързани с кулиналията, продуктите и вкусовите съчетания. Разделени са основно на три големи категории (за повече информация – официалният сайт, за съжаление само на френски):
„Уроци по вкус” – майстори готвачи, ресторантьори, пекари, сладкари се мобилизират в цялата страна, за да запознаят малките, големите и още по-големите ученици със своята професия, своята страст и да им предадат малко от своя опит.
„Маси на вкуса” – много ресторанти (известни и не толкова) предлагат на посетителите си специално меню, разработено за повода. Обикновено се включват продукти или вкусови съчетания малко по-различни от ежедневие – например забравени плодове и зеленчуци като алабаш, пащърнак, йерусалимски артишок (топинамбур), жълта ряпа, сортове ябълки, които вече почти не се култивират, защото не отговарят на изискванията на веригите хипермаркети.
„Ателиета на вкуса” – пазари, асоциации, хотелиерски училища, фермери организират мероприятия, семинари, лекции, готварски курсове, свързани с опитването на нови или забравени продукти, подправки, аромати. В много училища през тази седмица менюто в столовата също е по-различно. Майстори-готвачи организират еднодневни курсове в университетите, за да покажат на студентите как могат да приготвят бързи и евтини ястия, за да разнообразят менюто от спагети, пица и пържени картофи.
Много харесвам тази инициатива, защото чрез нея още от малки децата откриват кулинарията, разнообразието от продукти, вкусове и подправки, а защо не, и основите на едно по-здравословно хранене (колко то е прилагано в повечето семейства, е друг въпрос). Като родител, се опитвам да дам именно тези основи на Камбанката, нищо, че в повечето случаи след първата хапка новостите са придружени от „Уф, че гадно!”. Не губя надежда, че някой ден усилията ми няма да отишли напразно.
Eee, сигурно е страхотно! Жалко,че тук няма…:-(
О, как ми се иска и на мен да посетя нещо подобно. Ако има нещо такова и тук, то аз за жалост съм пропуснала. Макар, че холандците не си ги представям толкова кулинарно изявени 🙂
Весел уикенд, Мира 🙂
Мария, Милена,наистина е много интересна инициатива. А нали и във Франция кулинарните традиции са доста застъпени :). Аз особено харесвам частта с ученическите столове, понеже опитват да покажат на децата, че има и други неща освен фаст-фуд.