Кроасани

Written by admin Published on юни 26, 2010 in Закуски и тестени, Нещо от фурната

Кроасанът (придружен от чаша кафе) дотолкова е станал символ на френската закуска, че понякога забравяме, че е австрийски по произход.

Според една от теориите, кроасанът води началото си от обсадата на Виена от османските войски през 1683 г. Командващият османската армия решил да атакаува града тайно през нощта. Виенските хлебари, които вече били пред фурните, чули шума и успели да предупредят защитниците на града. В чест на тази победа били изобретени кифличките (Hömchen) във форма на полумесец.

Легендата разказва, че във Франция кроасаните пристигнали заедно с Мария-Антоанета през втората половина на 18ти век. Със сигурност, обаче, официалното им влизане до Сена се води през 1838-1839 г, когато австрийският офицер, Аугуст Занг отваря виенска хлебарница в Париж и представя на широката публика kipferl (във формата на полумесеци). Между другото, кроасанът, както и всички подобни нему печива с многолистов и лек бриошов уклон особено популярни за закуска, на френски се наричат „viennoiseries” (в свободен превод „виенски неща”).

За мен кроасанът е символ на мързеливите неделни утрини, когато е по-лесно да пратиш ПП до хлебарницата, вместо да препичаш филийки или други такива трудоемки неща, лол! Или нещо, което можеш лесно да грабнеш по пътя към работа. И в двата случая най ми е вкусно да го похапвам развивайки пласт след пласт многолистно тесто с мая и масло. Според стандарта, френските кроасани са без пълнеж, правите се правят с масло, а извитите като полумесец – с маргарин.

Искаше ми се да опитам да ги направя, но ми трябваше дълго време, за да събера достатъчно смелост. Навих се покрай едно предаване по готварския канал, където водещият Гонтран Шерие (хлебар по професия) изкара направата на кроасаните детска игра. Е, не е чак толкова детска, но е забавно… и продължително. Сигурно ще ги правя от време на време, но в мързеливите неделни сутрини, ПП все още ще притичва до хлебарницата.

Продукти
за 10-12 кроасана
(оригиналната рецепта е за робот, но аз месих на ръка)

250 г брашно
25 г захар
1 ч.л. сол
1 ч.л. суха мая
130 мл студено прясно мляко
125 г масло (1 пакетче)
1 разбито яйце за намазване

начин на приготвяне
(надолу има малко снимки „стъпка по стъпка”)

Маята се разтваря в 2 ч.л. хладка вода и щипка захар и се оставя 5-10 минути.
В купа се смесват брашното, захарта и солта. Добавят се маята и студеното мляко. Замесва се, докато се получи еднородно гладко тесто. Месенето не трябва да е продължително, за да не се затопля тестото. Полученото тесто се оформя на топка, завива се в прозрачно домакинско фолио и се оставя за 30 мин в хладилник.
През това време маслото се изважда да се отпусне на стайна температура (но не и да омекне съвсем). Консистенцията на маслото трябва да е като тази на тестото. Пакетчето с масло се отваря, покрива се с парче пекарска хартия и се изтънява леко с точилка, докато се получи правоъгълник със страни около 12 на 18 см.
Охладеното тесто се изважда от хладилника и се разточва на леко набрашнен повърхност във формата на кръг, с диаметър около 25 см и дебелина около 1 см. Всъщност кръгът трябва да е с такъв диаметър, че краищата му да могат да покрият поставеното в центъра му масло.
Маслото се поставя в центъра на тестото и краищата се захлупват върху плочката масло, като при запечатване на пощенски плик. Краищата се запечатват добре, за да не излезе маслото (което би попречило по-късно на „разлистването” във фурната). Посипва се леко с брашно и се разточва по дължина, докато се получи правоъгълник с дебелина около 5 мм (ширина около 20 см и дължина около 50-60 см).
Десният край на тестото се вдига и захлупва върху останалата част, докато я покрие на 1/3 от дължината. Захлупва се с левия край. Получава се правоъгълник на три слоя с ширина около 20 см и дължина 15-20 см. Тестото се завива в домакинско фолио и се оставя в хладилник за 30 минути.
Охладеното тесто се изважда на леко набрашнения работен плот и се поставя като затворена книга – със сгъвките надясно. Набрашнява се леко и се разточва, докато се получи правоъгълник с ширина 20 см и дължина около 60-70 см.
Двата срещуположни края се вдигат и се захлупват така че да се срещнат по средата. Тестото се прегъва още веднъж на две, все едно затваряте книга, така че да се получат 4 слоя. Загъва се в домакинско фолио и се оставя 30 минути в хладилник.
Охладеното тесто се изважда от хладилника, оставя се на леко набрашнения плот и се разточва на правоъгълник с размери 20-25 на около 40-45 см. С остър нож се разрязва на две на ширина, така че да се получат две ленти с ширина около 10 см и дължина – около 40-45 см. Всяка лента се нарязва на равнобедрени триъгълници – получават се 5 или 6 (в зависимост от дължината на тестото).
Триъгълникът се хваща за основата с лявата ръка, вдига се във въздуха и с дясната ръка се хваща към центъра и леко се разтяга към върха, така че да се разтегли надолу. Разтегленият триъгълник се слага обратно на плота и се навива откъм основата (не много стегнато). Поставя се в тава, покрита с пекарска хартия.
Оформят се останалите кроасани. Тавата се покрива с прозрачно домакинско фолио и кроасаните се оставят да втасат 2 часа на стайна температура.
Фурната се загрява на 180 градуса.
Яйцето се разбива в купа с малко сол. Втасалите кроасани се намазват с разбитото яйце и се пекат на 180 градуса за 15-18 минути (в зависимост дали ги искате повече или по-малко препечени).

11 Comments

ghost13
юни 27, 2010 at 5:18

Страхотни са, и на вкус определено ще са хубави само като ги гледам :-), Много сполучлива рецепта.
Поздави Лати
Dani
юни 27, 2010 at 7:08

Мира, прекрасна рецепта 🙂
Отдавна искам да ги направя, но наистина трябва да имам много свободно време 🙂
За съжаление нямаме близка хлебарница за френски кросани!
Поздрави и хубава неделя!
пепеляшка
юни 27, 2010 at 10:10

Разкошни са станали, Мира!
Чоята дъщеричка отдавна е решила да приготви, и ето-сега вече има и рецептата….
Поздрави и усмихнато лято!
Мария
Lulu
юни 27, 2010 at 18:57

Страхотни кроасани! Преди време и аз се бях пробвала с домашно направени кроасани и наистина си заслужаваше усилието!
Anonymous
юни 27, 2010 at 21:04

Страхотни са тези кроасани! Но и аз искам да видя стъпка по стъпка, ако е възможно, че много сложно ми се струва.
Maria & Vincent
юни 28, 2010 at 6:42

От както се преместихме в България, френските кроасани ни липсват. Изпробвахме веднъж една рецепта, но не се получиха така пръхкави и разлистени. Твоята рецепта и резултат ми вдъхват надежда 🙂 Ще опитаме съвсем скоро
admin
юни 28, 2010 at 19:21

Лати, Дани, Мария, Лулу, Мария и Венсан, благодаря ви за похвалите :). Рецептата наистина се оказа доста сполучлива, даже и аз се изненадах :).
Анонимен, приготвянето не е особено трудно, трудно е да се обасни разбираемо :). Следващия път ще направя снимки на отделните етапи и ще допълня поста, за по-пригледно :).
Поздрави и приятна седчица на всички!
Диди Б
юни 29, 2010 at 23:05

Чудесни са се получили кроасаните и така разлистени!Поздравления!
Ще се възползвам от обясненията и рецептата!
Станимира
юли 2, 2010 at 4:12

Много леки и ефирни изглеждат тези кроасани. Отбелязвам си рецептата за втория ми опит да ги направя. Първият не беше толкова успешен, но като гледам хубавия резултат съм окуражена. Поздави и приятни юлски дни!
admin
юли 2, 2010 at 19:16

Диди, Станимира, благодаря ви за добрите думи 🙂 Хубави почивни дни!
pep-4o
юли 3, 2010 at 14:29

Мирка, невероятни са ти кроасаните!
Толкова пластове имат….
Ако можеше и малко шоколад да им се напълни ;)))
Ще чакам да се захлади и ще пробвам твоята рецепта.
Поздрави далечни и за теб, и за Камбанка, щастливка е с такава майка 🙂