In the Dublin’s Fair City

…  или ние в страната на лепръконите
 
Дъблин, или по-скоро Ирландия си ми е отдавнашна тръпка. Откакто в 7-8 клас ми попадна един сборник с ирландски приказки и легенди. Тогава си казах, че страна, в която се подизават лепръкони си заслужава да бъде видяна. Няколко филма с Колм Мийни, два спектакъла  с ирландски танци и определен брой чик-лит от ирландски авторки, ме убедиха окончателно, че една от спирките в обозримо бъдеще трябва да бъде Изумруденият остров.
 

Речено-сторено. Билетите бяха купени, хотелът (бед-енд-брекфаст, всъщност) беше резервиран през февруари и пътуването – очаквано с нетърпение. И ето че Онзи-Чието-Име-Не-Може-Да –Бъде-Произнесено започна да изригва и напълни небето с вулканична пепел. В този момент си дадох сметка, колко сме зависими от самолетния транспорт. За наша най-голяма радост, летищата отново бяха отворени, а полетите възобновени 3-4 дни преди тръгването ни и можахме да проверим на място дали момичетата са наистина толкова хубави, както твърди песента.

 Trinity College – В неговата библиотека се съхраняват над 20 000 тома стари книги, сред които The Book of Kells (богато илюстрирано Четириевангелие от 9ти век)  

Не знам дали от позитивната нагласа, или просто  защото действителността отговаря на впечатленията на туриста, Дъблин ми допадна ужасно много. Приветлив, човешки и уютен град. Няма големи сгради, разстоянията в центъра са достатъчно поносими, за да могат да бъдат изминавани пеш, хората са усмихнати и сърдечни. Изглежда кармата ми за хубаво време беше насреща, защото валя само 10 минути за трите дни, през които бяхме там, а прогнозата беше за дъжд и облаци през цялото време. От всичко като че ли най-много ме впечатлиха зелените паркове и Ботаническата градина.


Паркът St Stephen’s Green /

Бирата е чудесна, хапването също. Районът около Темпъл Бар е препълнен с пъбове с жива музика. Опитахме 4 различни вида бира, все „брюнетки”, тъй като и двамата с ПП я предпочитаме тъмна. Повече не беше педагогично, защото и Камбанката беше с нас. Местният хляб и печива са страхотни, както и рибената супа (chowder).


Катедралата Christ Church /

Тръгнахме си с намерението да де върнем някой ден, когато ще се опитаме да обиколим и страната в търсене на гърнето със злато отвъд дъгата.

Катедралата Saint Patrick, в която Джонатан Суифт е бил пастор от 1713 до 1745
Паркът Saint Patrick
Bride Street –в тази кооперация над всеки вход има барелеф със сцена от „Пътешествията на Гъливер”
Clare Street

Oscar Wilde Memorial
Merrion Square
Цветните врати на Дъблин
Националната Ботаническа градина
Часовниците на Дъблин – понякога всяка страна показва различен час

7 Comments

  1. Мира,как увлекателно разказваш!:)Прииска ми се и аз да отида там,снимките също са много хубави и приканващи!

  2. Благодаря за виртуалната разходка, Мира!
    Хубави снимки, интересно и увлекателно разказано.
    Поздрави и хубави почивн идни!

  3. Благодаря ти за прекрасните снимки и информация,Мира!
    Още разглеждам отвреме-навреме снимките ти от Индия…
    Слънчев и спокоен уикенд!

  4. Чудесна неделна разходка!Благодаря ти!Усмихнат и слънчев уикенд!

  5. Момичета, благодаря ви за комплиментите :). Определено препоръчвам Дъблин като място за посещение, освен ако не предпочитате слънце и плаж :). Аз въртя, суча и все към северни държави отивам. Както ме поднася една колежка, "Ти все казваш, че мразиш студа, ама не ходиш на юг", лол!
    Приятна и усмихната неделя!

  6. Мира, много ми допадна разходката и разказа ти! Увлекателно разказваш!

    Много ме впчечатли!

    Поздрав най-сърдечен и пожелание за ведри и здрави, усмихнати и изпълнени с положителни емоции майски дни 🙂

    пп. Надявам се, нямаш нищо против, да напомня за разходката в Дъблин тук?

  7. Дими, благодаря ти 🙂 Радвам се, че разходката ти е харесала и благодаря за публикувания линк 🙂