Титани, Търнър и Чичковци

Филмът беше „Сблъсъкът на титаните”. По принцип аз съм много добра публика – важното е зрелище да има (дори и пуканки не внасям в залата). Филмът се очертаваше зрелищен, дори и в двуизмерния си вариант. И наистина беше такъв. Ефектите са на ниво, визуално добре издържан, има обрати в развоя на събитията, които не оставят публиката да скучае. Затвърдих си впечатлението, че на Ралф Файнс много добре му се удава да играе „лошите” (Хадес след Волдемор).  Ако тъсите филм от тип „дъвка за окото” и не сте пурист откъм гръцка митология, ще прекарате забавни два часа. Не търсете итнелектуален сюжет. Аз, признавам, все пак очаквах Кронос. Ама получих Персей (какво общо има той с титаните, така и не разбрах).  При това говорещ на английски – значи английският не само е универсалният език във вселената, но и във времето!

Изложбата, която посетихме този път, беше на английския живописец Уилиям Търнър, един от предшествениците на импресионизма, силно повлиян от италианските майстори от Ренесанса и двама френски художници (Клод Желе и Никола Пусан). Изложбата проследяваше картините, вдъхновили Търнър в сравнение с неговата интерпретация на същите сюжети. Великолепно! Завършихме уикенда в „Чичковците” („Les Tontons”). Името на ресторанта идва от един стар филм от 60тте години „Les tontons flingueurs” (може да се преведе горе-долу като „Чичковците с пищови”) – с Лино Вентура, Бернар Блие и култови диалози на Мишел Одиар. Накратко, героят на Лино Вентура е бивш гангстер, оттеглил се от „бизнеса”, на когото умиращия му приятел завещава своите дела, съдружници и грижата за дъщеря му (като дъщерята не бива да узнае за делата на баща си). Та Лино Вентура трябва да опази бизнеса на приятеля си от конкурентите, да привлече на своя страна съдружниците и да осигури сватбата на дъщерята в добро семейство. Ресторантът пресъздава атмосферата на бистро от 60тте години, с бара с поцинкована ламарина, поразклатените маси и столове. По стените висят снимки на кадри от филма, а менюто е почти изцяло съставено от различни видове стек тартар. Любителите на сурово месо са в стихията си!

Разходката ни отведе покрай някои известни места, други по-непознати, ту далече от тълпите, ту близо до тях, нови магазини за посещение, стар и изпитан ресторант и завърши, както всеки път на митичния ми адрес на улица „Бонапарт” – в царството на Пиер Ерме.