Следващата стъпка в програмата беше временната изложба в Лувъра на трима гении на италианския Ренесаснс – Тициан, Тинторето и Веронезе. Съвременници и често съперници в конкурси и поръчки, в много случаи са рисували сходни сюжети – библейски и митологични. В изложбата бяха представени картини с еднакъв сюжет, но пречупен през мирогледа на всеки от тях – „Сузана и старците”, „Венера, очакваща Марс”, „Кръщаването на Исус”, „Свалянето на Исус от кръста”… Майсторството на Тициан, силата на Тинторето и преливащата светлина на Веронезе – незабравимо преживяване. Не знам кой от тримата ми допада най-много… може би Тициан.
След духовната храна дойде време и за материалната. Незнайно как (всъщност знайно) стигнахме до един от предпочитаните ми парижки адреси – улица Бонапарт № 72 – магазинът на Пиер Ерме и неговите макарони. Това е един от луксовете, които си позволявам 2-3 пъти годишно – кутия макарони от Пиер Ерме. Харесвам именно неговите, заради оригиналните вкусови съчетания – бял трюфел, шоколад и зелен чай, розова вода и личи, шоколад и фоа гра, какао и касис, зелена маслина, шам-фъстък и череши… Вкусовете се сменят редовно, както колекциите на големите модни къщи и при всяко посещение опитвам по нещо ново. В момента новият вкус е дюля и роза. Излязох с пакет съдържащ 16 броя макарони (все пак делим с ПП) и една кутия захаросани корички от грейпфрут, покрити с шоколад. Досега бях пробвала само портокаловите корички, но грейпфрутовите ми харесват още повече.
Завършихме деня в един рибен ресторант със скандинавска кухня – подарък от колегите при смяната на екипа. Чудесно меню (да живее пушената сьомга), приятна обстановка, безупречно обслужване. След такива уикенди, връщането на работа в понеделник е особено тежко!
