Рецептата я видях пак от едно кулинарно предаване на Гонтран Шерие (същият, който ме научи да правя кроасани). Записах си рецептата, защото ми се видя интересна. Около месец по-късно го видях предложен в стола на работа. И това ако не е съвпадение! За 12 години във Франция не бях срещала кулибяк, а ето че попадам на един малко след като съм намерила рецептата! Вече си беше живо подстрекателство!
Признавам, че и името ме заинтригува – на френски го произнасят като „кулибяк” и се почудих откъде идва. Оказа се руски специалитет, пренесен във Франция през XIX век от френските готвачи, живели в Русия. Но в момента, в който потърсих в Гугъл руски източник по ключова дума „кулибяк”, ударих на камък. Използвах какви ли не варианти на търсене, докато накрая, о чудо!, попаднах на руско-френски речник на кулинарните термини. И открих, че на руски се казва не „кулибяк”, а „кулебяка”. Тогава вече Гугъл ме зарина с рецепти и снимки! Установих, че може да се направи с ронено, многолистно или тесто с мая, да се напълни с риба, птици, месо, зеле, гъби, яйца…
Днешната рецепта е с тесто с мая (бриошов/козуначен тип) и плънка от сьомга, спанак, ориз и яйца. Доколкото разбрах, отделните видове плънка се завиват в палачинки, но аз пропуснах този етап.
PrintПродукти
(адаптирана от сайта на Cuisine TV)
- За тестото:
- 500 г бяло брашно
- 50 г захар
- 1 ч.л. сол
- 1 пакетче (7г) суха мая
- 3 яйца
- 125 мл хладко мляко
- 100 г масло
- Жълтък за намазване
- За плънката:
- 300 г филе от сьомга
- 300 г замразен спанак
- 200 г сварен ориз
- 1 малка главичка лук
- 4 с.л. бяло вино
- Няколко стръка копър
- 3 твърдо сварени яйца
- Сол и черен пипер
- За соса:
- 125 г заквасена сметана
- 125 г кисело мляко
- 2 с.л. лимонов сок
- Няколко стръка копър и див лук
- Сол и черен пипер
Начин на приготвяне
- Приготвяне на тестото:
Маята се размива в малко от прясното мляко и 1 ч.л. захар и се оставя да шупне. Брашното, солта и захарта се поставят в дълбока купа, разбъркват се и по средата се прави кладенче. Отделно се разбиват останалото мляко и яйцата. Маслото се разтапя и се добавя към млякото. - Сместа от мляко, яйца и масло се прибавя към брашното, добавя се маята. Замесва се меко тесто (при нужда може да се добави още малко брашно). Ако тестото лепне, ръцете се намазняват с олио, за улесняване на месенето.
- Тестото се оформя на топка, поставя се в обратно в купата и се оставя да втаса 1 час на стайна температура (21-23 градуса).
- Тестото се измесва втори път и се оставя да втаса повторно още за 1 час.
- Приготвяне на плънката: Спанакът се размразява и отцежда много добре от излишната вода. Филетата от сьомга се сваряват на пара. Лукът се обелва, нарязва на ситно и се смесва с ориза. Добавят се бялото вино и нарязаният на ситно копър. Подправя се със сол и черен пипер.
- Сглобяване на кулебяката:
Фурната се загрява на 210 градуса. - Работният плот се набрашнява леко. Тестото се разточва на правоъгълник с дебелина около 1 см и страни около 40 на 50 см. По средата се разстила слой спанак с широчина около 15 см, като достига на поне 1-2 см от края на тестото. Отгоре се поставя оризът, а върху него – филетата сьомга и половинките от твърдо сварените яйца.
- Краищата се загъват и се затварят като леко се прихлупват. Останалите два края се прищъпват и завиват навътре. Правят се няколко бода с вилица. Кулебяката се прехвърля в плоска тава, покрита с пекарска хартия и се намазва с разбит жълтък.
- Пече се първо 10 минути на 210 градуса, после фурната се намаля на 180 градуса и се пече допълнително 30-35 минути. Ако много започне да се зачервява отгоре, може да се покрие с алуминиево фолио до края на печенето.
- Оставя се да изстине 10-15 минути на решетка и се сервира със соса от разбърканата сметана, кисело мляко, лимонов сок и ситно нарязани подправки.
Ох, изглежда страхотно! И като за ужасно търпеливи:) Запазвам си рецептата и ще се пробвам, веднага щом пещта навън поохлади малко:)
И аз се присъединявам към Лулу 🙂
Много апетитно изглежда 🙂
Тази рецепта и снимките са си живо изкушение!:)
Ще се възползвам от нея – подстрекателството продалжава по ред на номерата… 🙂
Лулу, Дани, Диди, благодаря ви :). Определено рецептата е за по-хладни дни, когато включването на фурната няма да докара топлинен шок :). Много е вкусна и като изстине (даже на мен повече ми допадна студена).
Признавам си, че не бях чувала за такъв специалитет. Но ми изглежда много представително ястие, особено за специални случаи.
Разкошни снимки, Мира!
Поздрави, Милена
Чудесна ти е :)))
Ама вие французите сте много крадливо племе (шегувам се) :)) Наскоро разбрах, че и фрикасето не е никак френско и толкова години в заблуда да живея, тю… :)))
Майстор си в кухнята, Мира!
Хубав ден 🙂