Бургундия в мъглите

Периодът: краят на декември, тъкмо за посрещане на Новата година.

Мястото: къща за гости в малко затънтено село, с много любезни и отзивчиви собственици (Фредерик и Жан-Люк), сред високите хълмове, в реставрирана ферма на стотина години и с камина. Неочакван плюс – камината можеше да бъде лесно запалена дори от такива градски чеда като нас с ПП, които се борят в продължение на час с барбекю на дървени въглища. Достатъчно диво, за да няма покритие за мобилните телефони и все пак достатъчно цивилизовано, за да има безжичен интернет.

Времето: Някъде между дъжд и мъгла. В дните, когато се колебаеше между двете, сутрин беше мъгливо, а през деня – дъждовно. Слънчевият следобед в Дижон първия ден беше за заблуда на противника.

Дижон: Хубав град, оживен и приятен. От една страна, пълен с история, от друга с младежи, заради университета в него. Май най-добрият начин за разглеждане е по Маршрута на Совата. Вземете си карта от туристическия център (всички адреси са по-долу) и следвайте плочките със сови по улицата. Така ще минете през най-известните места – катедралите Нотр-Дам и Сен-Бенинь, няколко исторически къщи с разноцветни покриви, парламентът на Бургундия, кулата на Филип Добрия. Отбийте се в магазина за горчица „Едмон Фало”, където може да опитате различни видове, от по-популярните, до по-специфичните вкусове (например с манатарки и пушен чай). За обед препоръчвам ресторант Carpe Diem, малък, уютен, с редовно обновявано меню, където всеки ден може да избирате между четири предястия, четири основни и четири десерта.

Бон (Beaune): Най-известното в него са Хосписите „Hôtel Dieu”, с покривите от цветни гланцирани плочки. Болничният комплекс е един от най-известните и престижни френски исторически паметници. Основани са през 1443 година от Никола Ролен, канцлер на бургундския дук Филип Добрия и съпругата му като болница за бедни. Постепенно с годините и даренията се разрастват и болничната им част функционира до 1971 година. С вековете комплексът е придобил и редица лозя, в едни от най-престижните домени в района. Всяка година, през третата неделя на ноември, виното от тях се продава на специален търг, а приходите отиват за поддръжката на болницата, музеите и за благотворителни организации.

Въпреки, че бях гледала многократно репортажи за хосписите, тяхната архитектура и история, останах в захлас във вътрешния двор, където покривите се разкриват в цялата си красота. След като разгледате музея (препоръчвам да си вземете аудиогайд), може да се отбиете за обед или вечеря в ресторанта Le Belena, за няколко регионални специалитета.

Дегустацията: Когато резервирах къщата имах някаква приблизителна представа къде се намира. После погледнах и разстоянията и установих, че сме на по-малко от час път с кола от митичните лозя (и замъци) на Романе-Конти (Romanée-Conti), Пюлини-Монтраше (Pulligny-Montrachet), Нюи Сен-Жорж (Nuits Saint-Georges), Мьорсо (Meursault)… Само дето почти всичките бяха затворени за посещения през коледната ваканция. Потърсих алтернатива и попаднах на замъка Помар, намиращ се на няколко километра от Бон и датиращ малко преди френската революция. Посещението беше изключително интересно и научихме много неща за тероара, бургундските вина и тяхната класификация. Гид ни беше Жанет, която с усмивката и доброто си настроение ни преведе през имението, лозята, избите и дегустацията.

Цена за обиколката и дегустацията на четири вина : 25 евро на възрастен (за децата обиколката е безплатна).