Парижките покрити пасажи

Разходка от графата „Париж за напреднали”

Ако следите Мармотника във Фейсбук, може би сте забелязали, че понякога споделям снимки от Париж през сайта Paris ZigZag. Харесвам го, защото предлага по-нестандартен поглед върху Париж, неговите улици, потайности, история – все неща, които се намират по-рядко в туристическите пътеводителиeте (засега!).

Освен интересни четива, сайтът предлага и различни организирани тематични разходки с професионален гид. Миналия месец записах фамилията на една от тях – връщане назад във времето на Париж от XIX век, времето на градоустройството, промишлената революция, плановете на барон Осман и покритите пасажи. Гидът ни беше Аксел, изключително симпатична и ерудирана млада дама, която ни преведе за около два часа не само през града, но и през историята от Френската революция до индустриален Париж. Като по чудо, най-младата част от фамилията не само че не мрънкаше по време на разходката, но дори изслуша с интерес.

Покритите парижки пасажи са започнали развитието си в самото начало на XIX век, по модела на колонадите около Palais Royal (Пале Роял). Самата история на този дворец, построен от кардинал Ришельо, е интересна и пълна с обрати, но аз ще се спра на момента след Революцията, когато дворецът принадлежи на наследниците на Филип Орлеански (по-младият брат на Луи XIV. Тъй като фамилията има известни парични затруднения, оформя приземния етаж на двореца като галерия с колонади, разделя го на парцели, които дава под наем на различни търговци. И така под колоните на Пале Роял започват да се създават магазини, игрални и публични домове, заложни къщи, гостилници и други заведения, привличащи все по-платежоспособна клиентела. Тъй като магазините са на сушина под колоните, а подът – дъсчен (а по-късно – и павиран), парижаните от онова време са могли да се разхождат, пазаруват и забавляват, дори и когато вали, без особено да си изцапат обувките, а дамите – полите.

Скоро след Революцията, редица предприемачи започват строежа на подобни покрити търговски галерии, свързващи две улици, или ги проектират направо със строежа на заобикалящите ги сгради. В тях се намират магазини, галерии, театри. Били са осветени и отоплени, благодарение на прокараната мрежа за газоснабдяване. Първият от тези покрити пасажи е пасажът на Панорамите, наречен така, заради двата огромни входа на конуса му, върху които са нарисувани градски пейзажи. До средата на XIX век, покритите пасажи наброяват около 150. Но по това време барон Осман започва огромния си градоустройствен проект за френската столица и редица от пасажите са разрушение, а голяма част от другите не устояват на конкуренцията на създаващите се по това време големи универсални магазини. В наши дни са запазени около 20 – 30, устояли на годините и все още притежаващи своеобразен едновремешен чар.

Нашата обиколка включваше няколко пасажа – Galerie Vivienne, Passage des Panoramas, Passage Jouffroy, Passage Verdeau – затова ще видите снимки само от тях.

Но ако искате други предложения за разходка, може да погледнете сайтовете по-долу:

http://www.parisparcours.com/parcours/25/le-paris-des-passages-couverts

http://www.parisinfo.com/decouvrir-paris/guides-thematiques/paris-patrimoine-en-or/paris-insolite/le-charme-parisien-des-passages-couverts

http://www.unjourdeplusaparis.com/paris-balades/promenade-passages-couverts-paris

Това е една чудесна алтернатива за разходка, ако времето навън не е от най-приятните, както и в случай, че познавате достатъчно Париж, за да не търсите основните забележителности и музеи.

Приятна разходка!

Passage des Panoramas

Passage Verdeau