Преди година и нещо, бродейки из блогове и сайтове срещах доста рецепти, в които се срещаше думата „Отоленги”. Пилето на Отоленги, артишокът на Отоленги, не-знам-какво-си на Отоленги. Зачудих се това ресторант ли е, град ли е, име ли е, нова непозната кулинарна техника, нареждаща се към течния азот и готвенето на ниска температура. Клавиатуата ме засърбя да науча повече.
Оказа се човек. Йотам Отоленги – майстор-готвач, от израелски произход, понастоящем живеещ в Лондон. Заедно с палестинския си приятел и съдружник, Сами Тамими, е и автор на няколко книги, посветени основно на близкоизточната кухня, модернизирана и пълна с аромати.
След като попрочетох малко повече и посетих, макар и виртуално (засега!) ресторанта/закусвалните им в Лондон, следващата стъпка беше да пробвам и някоя рецепта в домашни условия. По Коледа станах горд притежател на една от книгите, в която открих изключително интересни ястия. Сред тях е днешната тарта, която освен, че е необичайна, е и много вкусна и лесна за приготвяне.
Оставям ви да прецените сами.
А, за малко да забравя! Пилето на Отоленги заслужава напълно широкия отзвук, рецептата е убиец!
PrintПродукти:
(за 4 порции, рецептата е с леки
модификации от книгата на Й. Отоленги и С. Тамими „The Cookbook”)
- 250 г бутер тесто
- 2 средноголеми сладки картофа
- 1 яйце
- 4-5 с.л. заквасена сметана
- 1 ч.л. лимонов сок
- 100 г бяло саламурено сирене
- 2 с.л. слънчогледово семе
- 1 скилидка чесън
- 1 с.л. зехтин
- Щипка лют пипер
- Сол, черен пипер
- ситно нарязан магданоз за поръсване
Начин на приготвяне
- Фурната се загрява на 200 градуса. Сладките картофи се измиват и пекат с кората за около 35 минути (готовността се определя с върха на нож – в средата трябва да останат леко твърди).
- Оставят се да изстинат леко, обелват се и се нарязват на шайби с дебелина 4-5 мм.
- Бутер тестото се разточва на правоъгълник с дебелина 2 – 3 мм, който се разрязва на 4 части. Индивидуалните тарти се прехвърлят върху пекарска хартия на 5-6 см една от друга. Всяка от тях се набожда на няколко места с вилица и оставят да стегнат в хладилника за 30 минути.
- Скилидката чесън се пресова, смесва със зехтина и с малко от ситно нарязания магданоз. Оставя се настрана.
- Тестото се изважда от хладилника и се намазва с леко разбитото яйце. Сметаната се разбърква с лимоновия сок, подправя се с лютивия и черния пипер и сол.
- Тартите се намазват с не много дебел слой сметана, до 1 см от края. Отгоре се подреждат шайбите сладък картоф, като се застъпват леко. Посипват се със слънчогледовото семе и натрошеното сирене.
- Тартите се пекат в предварително загрята на 200 градуса фурна за 20 – 25 минути, или до златисто. Изваждат се и се намазват с чесновия зехтин, поръсват се нарязания магданоз. Сервират се веднага.
хехехе… като чета началото на рецептата и се сещам за любимия ми Чудомир и разказа му "Читроне". Позволявам си да цитирам: " Мятаме се на таксито, подкара ни той и спря пред едно здание. Отвън на вратата пише „Алберго“.
— А бе, Муце — викам на женичката си, — каква е тази работа? Във Венеция — викам — на хотел „Алберго“ бяхме, във Флоренция също, в Рим пак и тук пак също. Че всички хотели в Италия — викам — все този експлоататор Алберго ли ги държи? Все негови ли са?
А тя се киска и дума:
— Алберго — вика — значи хотел на италиански. Не е име на човек. Тъй — вика — пише в разговорника."
Хахахахах, наистина напомня 🙂
Мира, изкуши ме с рецептата по всички параграфи. С хубава книга си се сдобила, искам и аз!
Поздрави!