„Окото на Саурон”

Written by Published on in Нещо сладко, Сладки, сладкиши и торти
Или просто тарталети с портокалово-джинджифилов сабайон.
 

„Три пръстена за елфите-крале под този небосвод

И седем за джуджетата в дворците им от камък,

Да вземат девет хората със краткия живот,

Един – за Мрачния владетел с трон от черен пламък

В страната му Мордор, където тегне мрак.

Единствен пръстен ги владее, Единствен той ще ги открие,

Единствен вси ще ги сбере и в тъмнина ще ги обвие

В страната му Мордор, където тегне мрак” *

 

Както казва Камбанката, „не е лесно родителите ти да си падат малко гийкове**”. И, наистина, животът  й е изключително труден с родители като нас:

на 3 години искаше да си гледаме дракон вкъщи,

на 6 се дуелираха с баща си с лазерни мечове в магазин за играчки,

на 8 разпознаваше основните герои от „истинските” (първите) серии на „Междузвездна война”

на 10 вече има в актива си шестте серии на „Хобита”/”Властелинът на пръстените”, в дълъг вариант (спестихме й все пак версията с режисьорските коментари).

И така, какво става, когато от двама родители-гийкове, единият се интересува от кулинария? Ами, купува си за Коледа книга, наречена „Гастроногийк”, разбира се!

В нея са събрани 42 (!) рецепти, събрани в тристепенни менюта от различните светове на гийко-нърдовската вселена – „Междузвездна война”, „Завръщане в бъдещето”, „Властелинът на пръстените”, „Доктор Кой” и т.н. Всичко това, придружено със чудесни снимки. Аз лично, намирам идеята за великолепна!

Някои по-съвестни критици, биха отбелязали, че всъщност рецептите не са нищо ново и оригинално, просто леко преработени класики, на които авторите са дали подходящи имена.

 „Какво е едно име? / Туй, което зовем ний „роза“, / ще ухае сладко под всяко друго име.***” – казват класиците. Така де, хамбургерът с патешко си остава хамбургер с патешко, пък бил той и на Бийф Танън. И няма как да знаем дали зеленчуковата тарта е същата, когато е сервирана в „Скокливото пони” в Брее. Но пък лесно си я представяме, на дъска, заобиколена от халби пиво, а във въздуха витаят няколко кръгчета от „Стария Тоби” от лулата на седналия в ъгъла Бързоход.

Да, розата би ухала все тъй сладко и под друго име, но съгласете се, че „Окото на Саурон” звучи къде-къде по-мистично и зловещо, от обикновената „тарталета с протокалов сабайон”.

****

* Дж. Р. Р. Толкин, „Властелинът на пръстените”, превод Л. Николов, изд. „Народна култура”, 1991 година.

** geek – така и не намерих подходяща дефиниция на български, затова ще използвам превод на английската от Merriam-Webster – социално несръчен и непопулярен човек, обикновено интелигентен, който не се вписва в другите хора (в по-стария вариант); човек, интересуващ се и знаещ много в определена област, обикновено техническа/технологична (в съвременния вариант).

*** У. Шекспир, „Ромео и Жулиета”, превод В. Петров, библиотека „Световна класика”, изд. „Народна култура”, 1983 година.

PrintPrint

Продукти:
(за 6 тарталети с диаметър 10 см, рецептата е с леки модификации от книгата „Gastronogeek” на Тибо Виланова и Максим Леонар)

  • 250 г бутер тесто
  • 3 нетретирани портокала – един за кората и сокът от трите
  • 70 г захар
  • 6 жълтъка
  • 2 ч.л. настърган джинджифил
  • Около 30 г черен шоколад
PrintPrint

Начин на приготвяне

  • Бутер тестото се разточва върху леко набрашнен плот до дебелина 2 мм. Изрязват се кръгове с диаметър 13 – 14 см и се поставят във формите за тарталети. Тестото на дъното се набожда на няколко места с вилица и се оставят за 30 – 40 минути в хладилника.
  • Настърганата кора се поставя в купа, заедно с половината захар и се разбърква добре. Оставя се за 15 минути, за да се ароматизира добре. Добавя се портокаловият сок и се разбърква.
  • Тенджера с вода, която ще послужи за водна баня, се загрява почти до завиране. Жълтъците, джиндифилът и останалата захар се разбиват в купа до побеляване, добавя се портокаловият сок и кора и купата се поставя над къкрещата водна баня, като се разбива непрекъснато с тел (не ви съветвам да ползвате миксер, защото много пръска). Сабайонът се разбива за около 15 – 20 минути, докато се сгъсти.
  • Фурната се загрява на 200 градуса. Формите за тарталети се покриват с пекарска хартия, върху която се поставят керамични топчета или зърна боб (за да не се надигне много) и се пекат за около 15 минути или до леко златисто. Оставят се да изстинат напълно.
  • Шоколадът се разтапя в купа или на водна баня и с лъжичка върху пекарска хартия се оформят „зениците” на Окото. Оставят се да стегнат в хладилника.
  • Тарталетите се запълват с портокаловия сабайон, отгоре се поставя зеницата и се оставят да стегнат в хладилник за 2-3 часа. Според мен, на другия ден са още по-вкусни.

6 Comments

  1. Dani
    февруари 11, 2015 at 5:45

    Мира, нищо че нищо не знам за гийкове 🙂
    Чудесно изглеждат!
    Хубава сряда от мен!

  2. Мария
    февруари 11, 2015 at 6:36

    Хаха, развеселих се с този пост 🙂 Явно не сме само ние с професионални и непрофесионални изкривявания по семейна линия, само че у нас се размятат въжета и възли,компаси, последно поколение спасителни жилетки и други плавателни джаджи, но, Слава Богу, за пиратско меню още никой не се е сетил да ме сръчка 🙂
    Много са готини тарталетите и много арт!
    С поздрав! 🙂

  3. Гергана Лазарова
    февруари 11, 2015 at 11:26

    Ооо, само като видях Саурон и вече знаех, че тотално си ме спечелила. Ама колко идейно само! Ще очаквам с интерес всичките ти включвания по темата, Мире. И честита книжка – прекрасна идея е реализирана с нея! Да живее Гандалф обаче. 😉
    Прегръдки!

  5. Роси
    февруари 12, 2015 at 12:14

    За първи път чувам за тази материя :)) ,Мира,и на мен като на Дани е чужда,но пък тарталетка бих си вкусила с удоволствие!Поздрави на Клое!

  6. admin
    февруари 21, 2015 at 19:33

    Момичета, с голям закъснение – много ви благодаря за милите думи 🙂

    Гери, Гандалф ти го оставям, на мен Арагорн ми е на сърце 🙂