„Три пръстена за елфите-крале под този небосвод
И седем за джуджетата в дворците им от камък,
Да вземат девет хората със краткия живот,
Един – за Мрачния владетел с трон от черен пламък
В страната му Мордор, където тегне мрак.
Единствен пръстен ги владее, Единствен той ще ги открие,
Единствен вси ще ги сбере и в тъмнина ще ги обвие
В страната му Мордор, където тегне мрак” *
Както казва Камбанката, „не е лесно родителите ти да си падат малко гийкове**”. И, наистина, животът й е изключително труден с родители като нас:
на 3 години искаше да си гледаме дракон вкъщи,
на 6 се дуелираха с баща си с лазерни мечове в магазин за играчки,
на 8 разпознаваше основните герои от „истинските” (първите) серии на „Междузвездна война”
на 10 вече има в актива си шестте серии на „Хобита”/”Властелинът на пръстените”, в дълъг вариант (спестихме й все пак версията с режисьорските коментари).
И така, какво става, когато от двама родители-гийкове, единият се интересува от кулинария? Ами, купува си за Коледа книга, наречена „Гастроногийк”, разбира се!
В нея са събрани 42 (!) рецепти, събрани в тристепенни менюта от различните светове на гийко-нърдовската вселена – „Междузвездна война”, „Завръщане в бъдещето”, „Властелинът на пръстените”, „Доктор Кой” и т.н. Всичко това, придружено със чудесни снимки. Аз лично, намирам идеята за великолепна!
Някои по-съвестни критици, биха отбелязали, че всъщност рецептите не са нищо ново и оригинално, просто леко преработени класики, на които авторите са дали подходящи имена.
„Какво е едно име? / Туй, което зовем ний „роза“, / ще ухае сладко под всяко друго име.***” – казват класиците. Така де, хамбургерът с патешко си остава хамбургер с патешко, пък бил той и на Бийф Танън. И няма как да знаем дали зеленчуковата тарта е същата, когато е сервирана в „Скокливото пони” в Брее. Но пък лесно си я представяме, на дъска, заобиколена от халби пиво, а във въздуха витаят няколко кръгчета от „Стария Тоби” от лулата на седналия в ъгъла Бързоход.
Да, розата би ухала все тъй сладко и под друго име, но съгласете се, че „Окото на Саурон” звучи къде-къде по-мистично и зловещо, от обикновената „тарталета с протокалов сабайон”.
****
* Дж. Р. Р. Толкин, „Властелинът на пръстените”, превод Л. Николов, изд. „Народна култура”, 1991 година.
** geek – така и не намерих подходяща дефиниция на български, затова ще използвам превод на английската от Merriam-Webster – социално несръчен и непопулярен човек, обикновено интелигентен, който не се вписва в другите хора (в по-стария вариант); човек, интересуващ се и знаещ много в определена област, обикновено техническа/технологична (в съвременния вариант).
*** У. Шекспир, „Ромео и Жулиета”, превод В. Петров, библиотека „Световна класика”, изд. „Народна култура”, 1983 година.
PrintПродукти:
(за 6 тарталети с диаметър 10 см, рецептата е с леки модификации от книгата „Gastronogeek” на Тибо Виланова и Максим Леонар)
- 250 г бутер тесто
- 3 нетретирани портокала – един за кората и сокът от трите
- 70 г захар
- 6 жълтъка
- 2 ч.л. настърган джинджифил
- Около 30 г черен шоколад
Начин на приготвяне
- Бутер тестото се разточва върху леко набрашнен плот до дебелина 2 мм. Изрязват се кръгове с диаметър 13 – 14 см и се поставят във формите за тарталети. Тестото на дъното се набожда на няколко места с вилица и се оставят за 30 – 40 минути в хладилника.
- Настърганата кора се поставя в купа, заедно с половината захар и се разбърква добре. Оставя се за 15 минути, за да се ароматизира добре. Добавя се портокаловият сок и се разбърква.
- Тенджера с вода, която ще послужи за водна баня, се загрява почти до завиране. Жълтъците, джиндифилът и останалата захар се разбиват в купа до побеляване, добавя се портокаловият сок и кора и купата се поставя над къкрещата водна баня, като се разбива непрекъснато с тел (не ви съветвам да ползвате миксер, защото много пръска). Сабайонът се разбива за около 15 – 20 минути, докато се сгъсти.
- Фурната се загрява на 200 градуса. Формите за тарталети се покриват с пекарска хартия, върху която се поставят керамични топчета или зърна боб (за да не се надигне много) и се пекат за около 15 минути или до леко златисто. Оставят се да изстинат напълно.
- Шоколадът се разтапя в купа или на водна баня и с лъжичка върху пекарска хартия се оформят „зениците” на Окото. Оставят се да стегнат в хладилника.
- Тарталетите се запълват с портокаловия сабайон, отгоре се поставя зеницата и се оставят да стегнат в хладилник за 2-3 часа. Според мен, на другия ден са още по-вкусни.
Мира, нищо че нищо не знам за гийкове 🙂
Чудесно изглеждат!
Хубава сряда от мен!
Хаха, развеселих се с този пост 🙂 Явно не сме само ние с професионални и непрофесионални изкривявания по семейна линия, само че у нас се размятат въжета и възли,компаси, последно поколение спасителни жилетки и други плавателни джаджи, но, Слава Богу, за пиратско меню още никой не се е сетил да ме сръчка 🙂
Много са готини тарталетите и много арт!
С поздрав! 🙂
Ооо, само като видях Саурон и вече знаех, че тотално си ме спечелила. Ама колко идейно само! Ще очаквам с интерес всичките ти включвания по темата, Мире. И честита книжка – прекрасна идея е реализирана с нея! Да живее Гандалф обаче. 😉
Прегръдки!
Уау! Уау! Уау!Страхотно!
За първи път чувам за тази материя :)) ,Мира,и на мен като на Дани е чужда,но пък тарталетка бих си вкусила с удоволствие!Поздрави на Клое!
Момичета, с голям закъснение – много ви благодаря за милите думи 🙂
Гери, Гандалф ти го оставям, на мен Арагорн ми е на сърце 🙂