Шоколадов кръмбъл с круши

По план следващата рецепта в блога трябваше да се появи по-рано и да е за салата. Но тъй като, макар и рядко в моя подреден свят, се случва не всичко да върви по план, публикацията се забави и реших да изоставя салатата в името на днешния кръмбъл. Поводът за промяната беше един разговор, проведен на парижка улица.

Май съм споменавала по-рано, че от няколко години насам редовно давам тонове акъл в нет-пространството как човек да си организира самостоятелно пътуване в Париж. Не съм само аз, де (и слава богу!), а и известен брой други хора, с някои от които се „познаваме” задочно от доста време. Наскоро имах удоволствието да се запозная и наживо с много мила дама от компанията на любителите и даващи акъл за Париж хора, при поредното й посещение на френска земя. Както се разхождахме по улиците и си говорехме за вино и макарони, събеседничката ми предаде поздрави от нейна приятелка, с която не се познаваме, но която се оказва редовна читателка на „Мармотника”.

Излишно е да казвам, че се зарадвах и че ми стана много приятно. Винаги ми е драго да получа някаква обратна връзка, било чрез коментар, мейл или друг начин. Това е нещо като отговор на пратената от мен бутилка в морето, сама пред екрана на компютъра. В такива момени, като тези неочаквани поздрави, осъзнавам, че написаното от мен наистина достига до други хора, някои близки, други по-далечни, трети – съвсем непознати, но всички те живи, дишащи, мислещи, с радости и тревоги, седнали от своята страна на екрана.

Затова днешната ми рецепта е за Даниела от София (попаднала тук в търсене на нещо шоколадово), както и за останалите истински познати и непознати хора, които я четат на екрана си. По принцип не обичам да звуча като в реч от Оскарите, но има моменти, в които емоциите все пак излизат на преден план. Този е един от тях, наистина!

Салатата ще оставя за друг път, няма да избяга. Вече е снимана и дори изядена. Ще се концентрирам върху шоколадовите ронливи трохи, ароматните круши, хрупкавите лешници и тук-таме по една остра нотка джинджифил. Май липсва само леко подсолен карамел, за да допълни идилията.