Brutti ma buoni

Нещо като целувки, нещо като ореховки, нещо като нещо много вкусно.

Може би за първи път в „живота” на мармотника оставям да мине повече от месец без публикация. Не че съм спряла да готвя (и да ядем, между другото), но имах доста натварен период в работата, където след около 9 – 10 часа, прекарани пред екрана на служебния компютър, не ми се прекарваха поне още 2 – 3 пред този на личния. Затова си дадох почивка от блог, снимки, обработка, обновяване на социалната мрежа, та дори и от редовните проверки да видя какво са сготвили „колежките”. Междувременно зимата си отиде, зюмбюлите на терасата прецъфтяха, момините сълзи изкараха първите си листа, а аз дори се вдъхнових за великденско чистене. Но май ще си остана само с вдъхновението.

Но да минем на днешните сладки. Тях ги направих почти на шега. Всъщност, първо ме заинтригува името им, което в превод от италиански означава „грозни, но вкусни”. То ми напомни на спагети-уестърните на Серджо Леоне отпреди години и по-специално на „Добрият, Лошият, Злият”, чието заглавие в оригинал звучи така: „Il Buono, il Brutto, il Cattivo”. Но днес няма да се разпростирам върху сините очи на Клинт Ийстууд, присвити под широкополата му шапка, а ще се спра на лешниковите сладки. Те са се зародили преди около век и половина в Пиемонт и впоследствие са се разпространили към Тоскана и Умбрия. Съставът им може да варира и част от лешниците да се заменят с бадеми, като и да се добавят парченца шоколад. Хрупкави и топящи се на небцето, с дъх на канела и ядки, те донякъде ми напомнят ореховките от детството.

Продукти:
(за около 20 сладки, рецептата е с леки модификации от блога „Un déjeuner de soleil”)

  • 150 г кафява захар
  • 100 г лешници, запечени на сух тиган
  • 50 г лешниково брашно (може да се замени с бадемово), запечено на тиган
  • 2 белтъка
  • 1 ч.л. канела

Начин на приготвяне

  • В блендер се смилат целите лешници заедно с 50 г захар, като не се смилат на прах, а трябва да останат някои по-едри парчета. Прехвърлят се в тенджерка, добавят се още 50 г захар, лешниковото брашни и канелата, размесва се добре.
  • Белтъците се разбиват на твърд сняг, като постепенно се добавя останалата захар. Снегът се добавя на три пъти към сместа от лешници и канела и са разбърква добре.
  • Сместа се загрява на слаб огън в продължение на около 10 минути, като се разбърква, за да не загори. Когато се изсуши достатъчно, за да почне да се отделя от стените, се отдръпва от огъня и оставя да изстине.
  • Фурната се загрява на 150 градуса.
  • Тава се застила с пекарска хартия и върху нея с лъжица се оформят сладките, на около 4-5 см една от друга. Пекат се около 20 минути, докато повърхността им стане лъскава и леко напукана.
  • Според оригиналната рецепта, могат да се съхраняват до 2 седмици в плътно затворена метална кутия. Аз лично гарантирам поне за седмица. Не успях да проверя за две, понеже вече бяха изядени.

8 Comments

  1. Само по снимките човек може да усети как нежно ще се разтапят тези вкусотии… 🙂 Мире, чудни са!
    Поздрави!

  2. Маги, прекрасно предложение 🙂
    И както редовно имам останали белтъци…
    Успешно почистване / и на мен ми предстои/ и усмихната седмица 🙂

  3. Ммм, това трябва да се опита, много хрупкаво изглежда 🙂

  4. Много интересни и като име и като визия, обещават наистина наслада за небцето. Прекрасна нова седмица!

  5. Не всичко красиво изглеждащо е вкусно, така че грозни или не, но по съставките са настина нещо много вкусно!
    Поздрави!

  6. Гери, Дани, Кенди, Анонимен, Тилия, благодаря ви! 🙂
    Тилия, началото на коментара ти ми напомни за "Властелина на пръстените"7 "Не всякое злато сияе" :)))

    Хубава седмица!

  7. Леле,Мира,толкова озадачаващо като технология ми прозвуча тази рецепта,пак си открила да ни предложиш на вниманието нещо интересно и провокиращо!Поздрави и хубава нова седмица!

  8. Роси, благодаря ти! 🙂