Нещо като целувки, нещо като ореховки, нещо като нещо много вкусно.
Може би за първи път в „живота” на мармотника оставям да мине повече от месец без публикация. Не че съм спряла да готвя (и да ядем, между другото), но имах доста натварен период в работата, където след около 9 – 10 часа, прекарани пред екрана на служебния компютър, не ми се прекарваха поне още 2 – 3 пред този на личния. Затова си дадох почивка от блог, снимки, обработка, обновяване на социалната мрежа, та дори и от редовните проверки да видя какво са сготвили „колежките”. Междувременно зимата си отиде, зюмбюлите на терасата прецъфтяха, момините сълзи изкараха първите си листа, а аз дори се вдъхнових за великденско чистене. Но май ще си остана само с вдъхновението.
Но да минем на днешните сладки. Тях ги направих почти на шега. Всъщност, първо ме заинтригува името им, което в превод от италиански означава „грозни, но вкусни”. То ми напомни на спагети-уестърните на Серджо Леоне отпреди години и по-специално на „Добрият, Лошият, Злият”, чието заглавие в оригинал звучи така: „Il Buono, il Brutto, il Cattivo”. Но днес няма да се разпростирам върху сините очи на Клинт Ийстууд, присвити под широкополата му шапка, а ще се спра на лешниковите сладки. Те са се зародили преди около век и половина в Пиемонт и впоследствие са се разпространили към Тоскана и Умбрия. Съставът им може да варира и част от лешниците да се заменят с бадеми, като и да се добавят парченца шоколад. Хрупкави и топящи се на небцето, с дъх на канела и ядки, те донякъде ми напомнят ореховките от детството.
Продукти:
(за около 20 сладки, рецептата е с леки модификации от блога „Un déjeuner de soleil”)
- 150 г кафява захар
- 100 г лешници, запечени на сух тиган
- 50 г лешниково брашно (може да се замени с бадемово), запечено на тиган
- 2 белтъка
- 1 ч.л. канела
Начин на приготвяне
- В блендер се смилат целите лешници заедно с 50 г захар, като не се смилат на прах, а трябва да останат някои по-едри парчета. Прехвърлят се в тенджерка, добавят се още 50 г захар, лешниковото брашни и канелата, размесва се добре.
- Белтъците се разбиват на твърд сняг, като постепенно се добавя останалата захар. Снегът се добавя на три пъти към сместа от лешници и канела и са разбърква добре.
- Сместа се загрява на слаб огън в продължение на около 10 минути, като се разбърква, за да не загори. Когато се изсуши достатъчно, за да почне да се отделя от стените, се отдръпва от огъня и оставя да изстине.
- Фурната се загрява на 150 градуса.
- Тава се застила с пекарска хартия и върху нея с лъжица се оформят сладките, на около 4-5 см една от друга. Пекат се около 20 минути, докато повърхността им стане лъскава и леко напукана.
- Според оригиналната рецепта, могат да се съхраняват до 2 седмици в плътно затворена метална кутия. Аз лично гарантирам поне за седмица. Не успях да проверя за две, понеже вече бяха изядени.
Само по снимките човек може да усети как нежно ще се разтапят тези вкусотии… 🙂 Мире, чудни са!
Поздрави!
Маги, прекрасно предложение 🙂
И както редовно имам останали белтъци…
Успешно почистване / и на мен ми предстои/ и усмихната седмица 🙂
Ммм, това трябва да се опита, много хрупкаво изглежда 🙂
Много интересни и като име и като визия, обещават наистина наслада за небцето. Прекрасна нова седмица!
Не всичко красиво изглеждащо е вкусно, така че грозни или не, но по съставките са настина нещо много вкусно!
Поздрави!
Гери, Дани, Кенди, Анонимен, Тилия, благодаря ви! 🙂
Тилия, началото на коментара ти ми напомни за "Властелина на пръстените"7 "Не всякое злато сияе" :)))
Хубава седмица!
Леле,Мира,толкова озадачаващо като технология ми прозвуча тази рецепта,пак си открила да ни предложиш на вниманието нещо интересно и провокиращо!Поздрави и хубава нова седмица!
Роси, благодаря ти! 🙂