Дъждовна Франция I

Ваканция под променливото априлско небе.

Във Франция има поговорка „En avril, ne te découvre pas d’un fil” (в сравнително свободен превод: „През април, не махай дреха  от гърба си”). Тази година, тя се оказа особено вярна. Това беше най-неприятния, облачен, дъждовен и студен април поне от 10 години насам. Обикновено през пролетната ваканция човек вади слънчевите очила, късите ръкави и се настанява удобно на някоя тераса на кафене под разлистените дървета (това, само ако не сте алергични към полени) с книга в ръка. Тази година по-удачно беше да се завиеш на топло вкъщи на дивана и да слушаш капките дъжд на прозореца… отново с книга в ръка. Признавам, първият вариант щеше да ме устрои повече предвид астрономическия календар. Освен това, през ваканцията ни гостуваха родителите ми и ми се щеше да могат по-пълноценно да се насладят на времето тук. Но, кармата ми за хубаво време този път ми изневери, въпреки изтанцувания танц на изгряващото слънце и пренареждането на чакрите.

Избрах замъка Шенонсо, понеже за мен е един от най-впечатляващите. Не заради големината или елегантната си архитектура, а заради необичайното  му разположение над река Шер. Всъщност, първоначално е бил посторен на брега, галерията над реката е достроена по-късно по поръчка на Катерина Медичи. Няма да разказвам историята на замъка  Шенонсо. Други са го направили по-подробно от мен. Аз ще добавя само малко снимки, тези които успях да „спася” от дъжда и на които се виждат минимално туристи.  

Следва продължение…

Оттук надолу – Париж и Монмартър