Живерни и медени сладки

Written by Published on in Места, Нещо сладко, Сладки, сладкиши и торти, Франция
По отношение на живописта и скулптурата, съм по-скоро масов потребител. Далеч предпочитам класическия вариант пред модерния, а още по-малко абстрактния. Може би ми липсва солидна доза въображение, но признавам, че с по-голямо удоволствие разглеждам картини, където разпознавам какво е нарисувано, отколкото такива, които ме карат да се чудя какво точно е искал да каже творецът. Едно от теченията, които ми допадат особено, е импресионизмът. На всички почитатели на Моне, които имат път към Париж, горещо препоръчвам музея Мармотан, където е събрана голяма колекция от картините му от градината в Живерни.
 

Живерни е живописно градче на около 80 км от Париж, където Клод Моне е живял в продължение на над 40 години. В наши дни къщата, както и прекрасната градина, са превърнати в музей. Отдавна ми се искаше да ги посетя, а четирите почивни дни в началото на месеца бяха удобният случай. 

В къщата няма оригинални картини на Моне, всички те са по музеи и частни колекции, но за сметка на това има прекрасни оригинални японски гравюри от края на 18ти до средата на 19ти век. За съжаление, в къщата снимките бяха забранени.  

Страстен градинар, Моне е създал и поддържал градината на имението и използвал таланта си за съчетаване на цветове и форми, за да създаде две прекрасни градини – нормандската, в която изобилстват цветята и водната („японска”), където основен акцент е езерото с водните лилии, обезсмъртено в множество картини.  

Тъй като Клод Моне е бил и страстен кулинар, завършвам с една негова рецепта за медени бисквити.

PrintPrint

Медените сладки на Клод Моне
(за около 20 сладки, адаптирана от сайта Journal des Femmes)

  • 1 яйце
  • 60 г тръстикова захар
  • 30 г мед
  • 75 г брашно
  • 1 с.л. вода с аромат на портокалов цвят
PrintPrint

Начин на приготвяне

  • Яйцата се разбиват със захарта за около 5 минути с миксер, докато побелеят и увеличат тройно обема си.
  • Добавят се медът и портокаловата вода и се разбърква. Брашното се прибавя на три пъти, като се разбърква внимателно с шпатула.
  • Тестото се оставя да престои 30 минути на стайна температура (през това време, то стяга леко).
  • Фурната се загрява на 140 градуса. Плоска тава се покрива с пекарска хартия. С лъжица се сипват малки купчинки от сместа, на разстояние около 2-3 см.
  • Пекат се в продължение на 20 минути (или до златисто). Оставят се да изстинат върху решетка. Съчетават се чудесно с чаша кафе или мляко, тъй като стават доста сладки.

11 Comments

  1. Alia
    юни 18, 2011 at 20:26

    Сърцето ми завинаги принадлежи на Моне :)) Прекрасни снимки и много изкусителна рецепта, непременно ще я пробвам!

  2. Dani
    юни 19, 2011 at 5:24

    Маги, импресинистите са и мои любимци:)
    Преди години в Бобур гледах изложба на сюрреалисти и оттогава ги избягвам 🙂
    Благодаря за разказа и прекрасните снимки!
    А бисквитка си хапах с кафето!
    Прегръдки и усмихнато лято!

  3. Йоланта Делибозова
    юни 19, 2011 at 15:00

    Просто е прекрасно всичко. Благодаря ти от сърце за този пост. Напълни ми душата.

  4. admin
    юни 19, 2011 at 15:59

    Аля, Дани, Йоли, изключително много се радвам, че публикацията и снимките са ви допаднали!
    Хубава нова седмица! 🙂

  5. Milena
    юни 20, 2011 at 18:17

    Прекрасна разходка, Мира! А сладките изглеждат много нежни и вкусни!

    Спорна и усмихната нова седмица 🙂

  6. Didi Bounova
    юни 20, 2011 at 21:15

    Мира,благородно завиждам за посещението и разходката в градините на Моне! Обектива ти ме върна към спомените за картините му – един от любимите ми импресионисти е!
    Сладките изглеждат много лесни и вкусни:)

  7. Angellove's Cooking
    юни 21, 2011 at 6:12

    Мира, благодаря!! Страхотно начало на деня ми даде с поста и снимките си – възхитително е всичко!!

    А от сладките си отмъквам за кафето 🙂 изглеждат наистина така нежни и вкусни!!!

  8. Мариета
    юни 21, 2011 at 19:33

    Мира, благодаря за разходката, страхотно местенце!
    А сладките съм сигурна, че са повече от вкусни, защото често правя нещо подобно – калии – е, без портокалова вода, но предполагам резултатът е близък.
    Поздрави!

  9. Еликсир
    юни 22, 2011 at 11:18

    Мира,много ми харесват бисквитките!А разказът ми беше както винаги при теб много интересен,благодаря!Обичам снимки с богата зеленина и градини!

    Поздрави от мен!

  10. малки неща
    юли 1, 2011 at 13:50

    Мира, много хубаво, че сте посетили Живерни. Набелязала съм си го запосещение следващия път като наминем покрай Париж (в подходящ сезон). Нали много си падам по градини (а и по картините му), с удоволствие бих разгледала неговата. Много хубава идея са и сладките. Ще ги изпробвам при първа възможност. Поздрави!

  11. admin
    юли 8, 2011 at 20:28

    Милена, Диди, Мина, Мариета, Еликсир, Мира, благодаря ви много за милите думи – със закъснение, но от сърце!