Тестото с мая в продължение на известно време беше един голям препъникамък за моите кухненски изяви. Първата си сериозна питка (тип „Слънце”) реших да замеся за прощъпулника на Камбанката преди малко повече от 5 години. Преди това, обаче, реших да изрепетирам упражнението, за да не се излагам пред гостите. И добре, че го направих, защото питката не бухна и имаше консистенцията на средномека дървесина. Впоследствие се оказа, че маята ми е била с изтекъл срок на годност година преди това. Полека-лека, по метода на пробата и грешката, се научих да докарвам що-годе прилични печива. Следващият етап ще бъде да успея да докарам козунак на конци.
Днес като предвеликденско печиво ви предлагам два вида бриош, френският братовчед на козунака.
Предполага се, че бриошът води официално началото си от Нормандия, през 16ти век, но корените му може да идват още от Средновековието. Представлява тесто с мая, богато на яйца и масло, с лека и въздушна структура, постигната чрез дълго месене и бавно втасване. Печално е известен с репликата, която се приписва (почти единодушно според източниците, неоснователно) на Мария-Антоанета в навечерието на френската революция по отношение на гладуващите селяни: „Като нямат хляб, да ядат бриош!”
Дългото предварително втасване е една от характеристиките на бриошовите теста, която позволява да се забави процесът на ферментация при втасването и по-добро развитие на ароматите. Съществуват различни видове бриош, от различните краища на Франция и приготвяни по различни поводи – Богоявление, Великден, Никулден. Обикновено са с аромат на портокалов цвят и захаросани корички или ядки. Единият вариант по-долу е с т.нар. „розови пралини” – захаросани и оцветени в розово лешници и бадеми, които може да замените с карамелизирани, или просто захаросани ядки. Рецептата е от блога Alter Gusto и интересното нея е, че се използват зехтин и маскарпоне, а самият бриош не се меси, а разточва. Технологията и съставките са по-различни от традиционните бриоши, но резултатът е чудесен (и мързелив)!
PrintПродукти:
(рецептата е адаптирана от блога „Alter Gusto”)
- За бриоша с лимон и розмарин:
250 г брашно
2 яйца
125 г маскарпоне
60 г зехтин
60 г кафява захар
7 г (1 пакетче) суха мая
75 г кандирани лимонови корички
1 ч.л. смлян сух розмарин
Щипка сол - За бриоша с розови пралини:
250 г брашно
2 яйца
125 г маскарпоне
60 г олио
60 г кафява захар
7 г (1 пакетче) суха мая
Щипка сол
4-5 с.л. натрошени розови пралини (заместват се с карамелизирани бадеми или лешници)
Начин на приготвяне
- 12 часа предварително
Брашното се пресява в купа. Добавят се захарта, щипката сол и маята и се разбърква добре. Добавят се маскарпонето, зехтинът и разбитите яйца. Разбърква се добре с дървена лъжица (може и с ръка, но е доста лепкаво), до получаване на еднородно тесто. Купата се покрива с прозрачно домакинско фолио и се оставя в хладилник в продължение на 12 часа. - Тестото се изважда върху леко набрашнения работен плот и се оставя да се се отпусне за няколко минути. Междувременно две кексови форми се застилат с пекарска хартия. Тестото се поръсве с брашно и се разточва на правоъгълник с размери около 50х30 см. Горната част от тестото се повдига и захлупва върху останалото тесто, така че да го покрие на 1/3.
- Долната част от тестото се захлупва отгоре, така че да покрие останалата 1/3. Полученият висок и тесен правоъгълник се обръща на 90 градуса надясно и се разточва отново и сгъването на третини се повтаря (както е на снимките „стъпка по стъпка” по-надолу, със специалното участие на ПП).
- Процесът се повтаря 3 пъти, като тестото се набрашнява при нужда, да не залепне. Накрая се разточва на правоъгълник с ширина, отговаряща на дължината на кексовата форма и дебелина около 1-1,5 см.
- Поръсва се с желания пълнеж (ситно нарязани кандирани лимонови корички и сух смлян розмарин или захаросани бадемови ядки), навива се на руло и се поставя в кексовата форма. По желание, може да се поръси отгоре с част то пълнежа.
- Оставя се да втаса на стайна температура в продължение на 2-3 часа (докато удвои обема си).
- Фурната се загрява на 165 градуса. Бриошите се пекат в продължение на 30-35 минути или до златисто. Изваждат се и се охлаждат на решетка.
Чудесни са за закуска с чаша мляко.
![🇧🇬 [Ново в блога] - единствените коледни сладки, които стават не само за ядене, но и за показване - хрупкави бисквити (кантучи) с чай матча и червени боровинки. Рецептата е в линка в био-то, или в линка по-долу.
https://marmottesetchocolat.com
🇨🇵 [Nouveau] Les seuls biscuits de Noël de cette année qui méritent non seulement d'être dégustés, mais aussi à être montrés en public - biscuits croquants (cantucci) au thé vert matcha et cranberries. La recette est sur le blog; suivez le lien dans le profil.
Ou ici: https://marmottesetchocolat.com/language/fr/blog/2023/12/biscuits-croquants-aux-cranberries-et-the-vert-matcha.html
#marmottesetchocolat #yummy #instafood #foodpic #foodphoto #foodblog #homecooking #homemadefood #delicious #cuisinemaison #ishootplates #fooddiary #makeitdelicious #heresmyfood #вкусно #кулинарнафотография #домашноприготвено #кулинария #блогъритенабългария #bgblogger #biscuitsdenoël #christmascookies #коледнисладки #sweettreats #christmasbaking](https://marmottesetchocolat.com/wp-content/uploads/2023/12/411579209_2940928612705387_1408551044383312328_n.jpg)
Мира, много интересна рецепта,
и заради зехтина, и по начина на
сгъване 🙂
А и това маскарпоне..
За козунак с конци използвам машина за хляб 🙂
Поздрави и слънчева седмица!
Мира, много хубаво и великденско. Преди време като бяхме в Нормандия, ми направи впечатление, че хората си правят бриош като че ли всеки път като им се прихапва за закуска, докато при нас нали го асоциираме с Великден. Не знам дали из цяла Франция е така. Защо пък не. Вкусните неща не трябва да се ядат веднъж в годината :).
Иначе, това което ми помага при моите козунаци според мен е топлата стая (да можеш да седиш по къс ръкав докато месиш:) и топлите продукти. Е, разбира се, и добрата рецепта и много късмет :))). Поздрави и хубави предвеликденски приготовления!
Ужасно много ми се прииска да си взема поне една хапчица, Мира!
Изглежда много, ама много апетитен този бриош. Досега не съм правила, май ще трябва да се пробвам :)))
Хубав ден 🙂
Мира,много увлекателно разказваш всеки път предисторията на рецептите.И чак не ми се вярва да изпитваш трудност с месенето на козунаци като имам предвид прекрасните макарони,които на мен пък ми се струват много трудни за правене.Бриошът ти е много атрактивен!
Поздрави и хубава седмица!
О, бриоша присъства редовна на Великденската трапеза при нас. Но го купувам за тази цел 🙂
Твоят бриош обаче е вълшебен, Мира! И на мен ми се видя интересна технологията му на приготвяне!
Спорна и усмихната седмица 🙂
Дани, Мира, Ина, Еликсир, Милена, благодаря ви много 🙂
Мира, права си за похапването на бриоша – не е задължително да е само по празници, тук редовно си го похапват на закуска сутрин. А пък пържени филийки с бриош си е направо разкош!
Благодаря за съветите за козунака. Аз сигурно ще действам на ръка (в миниатюрната ми кухня няма място за машина за хляб, въпреки, че понякога ми се иска ;)), само практика ми липсва :D. Или ще повторя бриоша без месене, лол!
Милена, досега и аз действах като теб за Великден :).
Хубави пролетни дни, момичета!