Macaroni and Cheese

Written by admin Published on ноември 23, 2010 in Месо и птици, Нещо солено

… или домашните „жабешки бутчета по провансалски” бизнес класа

Когато бях в гимназията, в ръцете ми попадна книгата “Как да бъдеш чужденец” на Джордж Майкс (или по-правилното произнишение – Микеш) – унгарски журналист, установил се в Англия след края на Втората Световна война. Книгата е написана през 1946 година и в нея авторът описва различни страни на английските нрави и бит, с които се сблъсква при първите си стъпки на английска земя. Всички глави започват с “На континета така и така, в Англия – еди как си”. Главата за храната гласи следното: “На контитента хората имат храна. В Англия знаят как да се държат на масата”.

Но годините минават, авторът се претопява, Британската империя се разпада и 20ина години по-късно публикува книга, в коята разнищва същите нрави и бит като в първата, но вече като почти британец – “Как да бъдеш упадъчен”. Главата за храната във втората книга звучи горе-долу така: „С упадъка на империята рухна и митът за английската кухня. Англия се отвори към света, опозна нови неща, отмина времето, когато френските шофьори караха като бесни по английските магистрали само и само да не изпуснат последния ферибот и да бъдат принудени да вечерят на английска земя. Днес дори докерът на лондонското пристанище, прибирайки се вечер от работа казва на жена си: “О, Дорис, пак ли паеля? Така са ми се дояли едни обикновени жабешки бутчета по провансалски”.

Един ден, докато се чудех какво да готвя (и снимам!), ПП ми каза утешаващо : „Нали знаеш, че не е необходимо да правиш нещо завъртяно, ние ще сме доволни и и на шунка с дребни макарони”. Тук е моментът да поясня, че „шунка с дребни макарони” във Франция е синоним на бърза и евтина вечеря, която се приготвя в следните случаи:

А) от забързани и закъсняли жени, майки и съпруги, които балансират със 100 дини под една мишница и прекарват средно 24 минути на ден в кухнята;

Б) когато нямаш други налични продукти в хладилника, вече е 10 вечерта, а на 12 км околовръст няма отворен магазин;

В) когато си неспособен да приготвиш каквото и да било друго с каквито и да било налични продукти в хладилника.

Ето защо, когато получих предложението от ПП, целящо да ме облекчи в кухнята, вдигнах очи от дългия списък с рецепти, и промърморих : „Значи искаш жабешки бутчета по провансалски вместо паеля” (вече му бях разказвала за гореспомената книга). Оттогава насам редовно се шегуваме с бутчетата. Но не забравих за дребните макарони с шунка, на които все пак на се сдържах и опитах да придам по-класен вид – станаха англосаксонските „mac and cheese”. Отдавна се канех да пробвам някоя от рецептите за макарони със сирене от Интернет пространството. В моя случай, се оказа смес от две – тази и тази, към които добавих и шунка.

Продукти:
(за 4 порции, адаптирана от “This Week’s Menu” и “Svoury Sweet Life”)

400 г паста (аз ползвах дребни макарони, но може спокойно да се заменят с фусили, пенне или подобни)
200 г шунка
2 глави лук тип ешалот
20 г масло
3 с.л. брашно
500 мл мляко (със стайна температура)
3 с.л. нискомаслена сметана
1 ч.л. суха салвия
200 г млад кантал (може да се замести с мек кашкавал, ементал или всяко друго сирене, което се разтапя при затопляне)
1 с.л. зехтин
Нарязан на ситно див (сибирски) лук

Начин на приготвяне

Приготвяне на бешамела:
В тенджерка се разтапя маслото на тих огън. Прибавя се брашното и се запържва до порозовяване като се бърка непрекъснато. Постепенно се прибавя млякото на малки порции като се разбърква добре без прекъсване, за да не се образуват бучки. Котлонът са намалява, за да не заври сосът. Оставя се за около 10 минути на огъня при неперкъснато разбъркване, докато сосът леко се сгъсти (не трябва да е много гъст, защото ще се сгъсти допълнително с кашкавала).
Добавят се настъргания кантал (кашкавал) и сметаната, разбърква се добре до получаване на хомогенна смес и се отдръпва от огъня. Подправя се със сол, черен пипер и салвия.
В тиган се загрява 1 с.л. зехин. Добавя се наразяният на ситно ешалот и се оставя да карамелизира са слаб огън за няколко минути. Добавя се нарязаната на кубчета шунка и се разбърква, колкото шунката да поеме топлината.
Пастата са сварява според указанията на опаковката (аз я предпочитам „ал денте”) в голямо количество леко подсолена вода.
Отцежда се и се добавя към бешамеловия сос. Разбърква се добре. Добавят се карамелизираният лук и шунката.
Сервира се горещо, поръсено със ситно нарязан див лук.

6 Comments

Dani
ноември 24, 2010 at 5:39

Мира, размя ме с цитатите 🙂
И аз бих добавила един:"Английската кухня е едно безобразие: разварени до скашкване зелки, препичане на месото до съсухряне; кълцане с тъп нож до пълно унищожаване на аромата"
Но бих похапнала едни жабешки бутчета и е добре да предложиш една рецепта!
А предложението за макароните наистина те спасява в такъв момент!
Поздрави и хбав ден!
pep-4o
ноември 24, 2010 at 8:41

Както винаги при теб – увлекателно анонсиране на рецептата 🙂
Трябва всяка сутрин да публикуваш рецепта, разведряваш ми деня 🙂
Чудесно е предложението за макароните, никога не съм правила със сос бешамел и май е време да пробвам (в някоя от бързите вечери)
Поздрави, Мирка!
Milena
ноември 24, 2010 at 9:07

Мира, усмихна денят ми 🙂 Заглавието и увода си ги препрочетох 🙂 Много идейна рецепта за бърза вечеря! 🙂

Усмивки, Милена
admin
ноември 24, 2010 at 16:01

Дани, благодаря! 🙂 В интерес на истината, поопознавайки английската кухня, установих, че често е несправедливо пренебрегвана :). Или поне новата вълна в нея :). А жабешки бутчета не се очертава скоро да сготвя, твърде много ми напомнят за упражненията по физиология в университета… 😉
Пепи, за теб сутрин, за мен вечер ;). Благодаря за комплиментите!
Милена, благодаря и на теб! 🙂
Радвам се, че рецептата и уводът са ви допаднали!
Сърдечни поздрави!
fedora
ноември 25, 2010 at 10:15

Ух, в първия момент се стреснах, че наистина си хапнала жабешки бутчета (то лошо няма, де :))
Както всяка кухня, така и английската си има хубави и не чак толкова :)) ястия.

Иначе рецептата ми допада, щом има бешамел, как няма да ми допадне :))
Хубав ден!
admin
ноември 25, 2010 at 17:50

Ина, радвам се, че рецептата ти харесва :). Някой ден мога и да се престраша да ги сготвя бутчетата… ама няма да е скоро 🙂