Великденски бриош

Written by admin Published on април 13, 2010 in Закуски и тестени, Нещо от фурната

… или френски бриош в български прочит

Не мога да не се изфукам, дори и с близо двуседмично закъснение и да не ви покажа първия си успешен козунак! Всъщност, бриош, lol ! Досега не бях успявала да докарам приличен козунак за Великден. Тъй като от дълго време подхождам с недоверие към всякакави тестени изделия, изискващи месене и/или присъствието на мая. Всъщност, проблемът ми е най-вече в липсата на опит и недостатъчно точните рецепти, особено що се отнася до количеството брашно и структурата на тестото. Защото мярката „брашно колкото поеме до меко тесто” ми говори също толкова, колкото и „светлинна година на литър”. Предполагам, че усетът се развива с натрупания опит, който, поне на този етап от живота си, нямам. Затова реших тази година да не се впускам в приключения с вемикденски козунаци, а де се пробвам на френски бриош.

Преди няколко години бяхме на гости за един уикенд през май на вилата на родителите на една наша приятелка, CookieZeNurse. Въпросната вила се намира в едно малко курортно селище на брега на Атлантика – Notre-Dame des Monts, в департамента Вандé.

Толкова ни хареса, че 3 години по-късно, се върнахме да прекараме част от лятната си отпуска пак там – сред ниските бели къщички със сини капаци и керемидени покриви, нестихващият вятър, широките плажове със ситен пясък, и вълните на Атланитка. Преди няколко години бяхме на гости за един уикенд през май на вилата на родителите на една наша приятелка, CookieZeNurse. Въпросната вила се намира в едно малко курортно селище на брега на Атлантика – Notre-Dame des Monts, в департамента Вандé.

Областта е известна със силните си католически традиции, бриошите и един вид вино от иглички на трънка, ароматизирано с различни плодове (troussepinette). Имах великолепни вкусови спомени от бриошите от Ванде, както и от още един тестен специалитет, la gâche, доста приличаща на бриош, но с по-плътна структура. Затова реших великденският ми козунак тази година да е по рецептата на бриош от Ванде. От прочетеното научих, че тайната на приготвянето им е в дългото първо втасване – 6 часа. Супер, тъкмо ще имам време да боядисам яйцата!

Рецептата я взех от сайта Saveurs du monde („Ароматите на света”), към която добавих малко български привкус при оформянето и гарнирането.

продукти
(за 2 големи бриоша)

1 кг брашно
250 мл леко топло прясно мляко
125 мл хладка вода
150 г масло
250 г кафява захар
3 с.л. заквасена сметана
3 яйца
2 пакетчета суха мая
2 ч.л. фина сол
2 с.л. ром
1 с.л. вода с аромат на портокалов цвят
75 г стафиди
75 г захаросани лимонови и портокалови корички
50-75 г обелени сурови бадеми
1 разбито яйце за намазване

начин на приготвяне

Стафидите се накисват в 1 с.л. ром.
Маята се разтваря в малко от топлото прясно мляко, добавя се 1 ч.л. захар и се оставя да шупне за 10ина минути.
Маслото се разтапя в микровълновата печка и се смесва с прясното мляко.
Брашното се пресява в дълбока купа. Добавят се солта и захарта. Прибавят се яйцата, млякото с маслото, водата, маята, сметаната, портокаловият аромат и останалият ром. Разбърква се добре и започва да се меси, докато тестото започне да се лепи по-малко на пръстите (при нужда може да се добави още малко брашно).
Ръцете се намазняват с олио, тестото се прехвърля на работния плот и се меси около 10 минути, докато престане да залепва (при нужда ръцете се намазняват отново). Когато тестото стане гладко и започнат да се виждат мехурчета под повърхността му, се прехвърля в леко намазнена купа, покрива се с домакинско фолио и се оставя да втаса на стайна температура, далече от течение в продължение на 6 часа (тестото утроява обема си).
Стафидите се отцеждат добре. Захаросаните корички се нарязват на ситно.
Втасалото тесто се премесва върху работния плот и се разделя на две. В едната половина се добавят стафидите, а в другата – захаросаните корички. Всяка половина се разделя на три еднакви части. От тях се оформят фитили с дължина 50-60 см. Сплитат се два козунака.
Прехвърлят се в плоска тава, застлана с пекарска хартия и се намазват отгоре с яйце, разбито с 1 с.л. вода. Покриват се и се оставят да втасат втори път за 1ч30 – 2 часа.
Фурната се загрява на 180 градуса. Бриошите се намазват повторно с разбитото яйце. Бриошът със стафидите се украсява с бадемите и се поръсва със захар.
Пекат се на 180 градуса около 40-45 минути. Оставят се да изстинат напълно преди сервиране.

5 Comments

Dani
април 14, 2010 at 4:29

Мира, поздравления за прекрасния козунак!
И при мен тази година се получиха добре 🙂

Имах приключения с едно бриошово тесто, което втаса през нощта в хладилник, но на другия ден го извадих да се отпусне и тогава започнах да боядисвам яйцата, а то бързо се отпусна и…

Усмихнат ден!
Dimitrana S.
април 14, 2010 at 7:59

Неустомият, примамлив аромат ме доведе в страничката ти 🙂

Мира, поздравявам те за интересната разходка, за вкусните снимки, за удоволствието и уютното чувство, което подаряваш чрез блога си!

Приятен, много ведър и усмихнат ден, поздрави от мен 🙂
Ирина Купенска
април 15, 2010 at 19:39

Чудесен е този бриош! Мисля, че заслужава внимание и не само покрай Великден 🙂

Сърдечни поздрави от мен!
admin
април 16, 2010 at 20:14

Дани, те бриошите са коварни 🙂 И моят като отидох да го видя след 6тте часа втасване, аха-аха беше тръгнал да ме търси 🙂
Дими, благодаря ти за милите думи :). Значат много за мен, защото твоят е един от кулинарните блогове, на които много се възхищавам :).
Ирина, много си права 🙂 Хубавото на бриошите е, че не са само за Великден 🙂
Благодаря ви за похвалите и ви желая много весел и слънчев уикенд, момичета! (При нас пролетта май взе и дойде най-накрая :)))
Диди Б
април 16, 2010 at 23:44

Мира,още веднъж,поздравления за френския бриош в български прочит!

Много ми допадна разказа ти,а също така и снимките – чудесно представят ваканционната атмосфера.Така се размечтах…и ми се иска да съм на подобно място!
Приятни почивни дни!