Преди няколко години бяхме на гости за един уикенд през май на вилата на родителите на една наша приятелка, CookieZeNurse. Въпросната вила се намира в едно малко курортно селище на брега на Атлантика – Notre-Dame des Monts, в департамента Вандé.
Толкова ни хареса, че 3 години по-късно, се върнахме да прекараме част от лятната си отпуска пак там – сред ниските бели къщички със сини капаци и керемидени покриви, нестихващият вятър, широките плажове със ситен пясък, и вълните на Атланитка. Преди няколко години бяхме на гости за един уикенд през май на вилата на родителите на една наша приятелка, CookieZeNurse. Въпросната вила се намира в едно малко курортно селище на брега на Атлантика – Notre-Dame des Monts, в департамента Вандé.
Областта е известна със силните си католически традиции, бриошите и един вид вино от иглички на трънка, ароматизирано с различни плодове (troussepinette). Имах великолепни вкусови спомени от бриошите от Ванде, както и от още един тестен специалитет, la gâche, доста приличаща на бриош, но с по-плътна структура. Затова реших великденският ми козунак тази година да е по рецептата на бриош от Ванде. От прочетеното научих, че тайната на приготвянето им е в дългото първо втасване – 6 часа. Супер, тъкмо ще имам време да боядисам яйцата!
Рецептата я взех от сайта Saveurs du monde („Ароматите на света”), към която добавих малко български привкус при оформянето и гарнирането.
Printпродукти
(за 2 големи бриоша)
- 1 кг брашно
- 250 мл леко топло прясно мляко
- 125 мл хладка вода
- 150 г масло
- 250 г кафява захар
- 3 с.л. заквасена сметана
- 3 яйца
- 2 пакетчета суха мая
- 2 ч.л. фина сол
- 2 с.л. ром
- 1 с.л. вода с аромат на портокалов цвят
- 75 г стафиди
- 75 г захаросани лимонови и портокалови корички
- 50-75 г обелени сурови бадеми
- 1 разбито яйце за намазване
начин на приготвяне
- Стафидите се накисват в 1 с.л. ром.
- Маята се разтваря в малко от топлото прясно мляко, добавя се 1 ч.л. захар и се оставя да шупне за 10ина минути.
- Маслото се разтапя в микровълновата печка и се смесва с прясното мляко.
- Брашното се пресява в дълбока купа. Добавят се солта и захарта. Прибавят се яйцата, млякото с маслото, водата, маята, сметаната, портокаловият аромат и останалият ром. Разбърква се добре и започва да се меси, докато тестото започне да се лепи по-малко на пръстите (при нужда може да се добави още малко брашно).
- Ръцете се намазняват с олио, тестото се прехвърля на работния плот и се меси около 10 минути, докато престане да залепва (при нужда ръцете се намазняват отново). Когато тестото стане гладко и започнат да се виждат мехурчета под повърхността му, се прехвърля в леко намазнена купа, покрива се с домакинско фолио и се оставя да втаса на стайна температура, далече от течение в продължение на 6 часа (тестото утроява обема си).
- Стафидите се отцеждат добре. Захаросаните корички се нарязват на ситно.
- Втасалото тесто се премесва върху работния плот и се разделя на две. В едната половина се добавят стафидите, а в другата – захаросаните корички. Всяка половина се разделя на три еднакви части. От тях се оформят фитили с дължина 50-60 см. Сплитат се два козунака.
- Прехвърлят се в плоска тава, застлана с пекарска хартия и се намазват отгоре с яйце, разбито с 1 с.л. вода. Покриват се и се оставят да втасат втори път за 1ч30 – 2 часа.
- Фурната се загрява на 180 градуса. Бриошите се намазват повторно с разбитото яйце. Бриошът със стафидите се украсява с бадемите и се поръсва със захар.
- Пекат се на 180 градуса около 40-45 минути. Оставят се да изстинат напълно преди сервиране.
Мира, поздравления за прекрасния козунак!
И при мен тази година се получиха добре 🙂
Имах приключения с едно бриошово тесто, което втаса през нощта в хладилник, но на другия ден го извадих да се отпусне и тогава започнах да боядисвам яйцата, а то бързо се отпусна и…
Усмихнат ден!
Неустомият, примамлив аромат ме доведе в страничката ти 🙂
Мира, поздравявам те за интересната разходка, за вкусните снимки, за удоволствието и уютното чувство, което подаряваш чрез блога си!
Приятен, много ведър и усмихнат ден, поздрави от мен 🙂
Чудесен е този бриош! Мисля, че заслужава внимание и не само покрай Великден 🙂
Сърдечни поздрави от мен!
Дани, те бриошите са коварни 🙂 И моят като отидох да го видя след 6тте часа втасване, аха-аха беше тръгнал да ме търси 🙂
Дими, благодаря ти за милите думи :). Значат много за мен, защото твоят е един от кулинарните блогове, на които много се възхищавам :).
Ирина, много си права 🙂 Хубавото на бриошите е, че не са само за Великден 🙂
Благодаря ви за похвалите и ви желая много весел и слънчев уикенд, момичета! (При нас пролетта май взе и дойде най-накрая :)))
Мира,още веднъж,поздравления за френския бриош в български прочит!
Много ми допадна разказа ти,а също така и снимките – чудесно представят ваканционната атмосфера.Така се размечтах…и ми се иска да съм на подобно място!
Приятни почивни дни!