Barm brack

Ирландският козунак, който нарекох „Бангалорският Дворец”

Както повечето рецепти, които приготвям, и тази си има история…

Обикновено изключвам звука по време на телевизионните реклами. Но образът остава. Така, преди няколко дни видях, че Липтън пускат на пазара нов вкус, наречен „Le palais de Bangalore”. Веднага сбутах ПП и дружно избухнахме в смях. Всъщност, Дворецът в Бангалор стана наша private joke след тазгодишната ни ваканция в Индия, която сега ще споделя с целия интернет.
Лятото бяхме поканени на сватба на наши приятели именно в Бангалор (южна Индия, щата Карнатака). Подготвяйки пътуването, прочетохме какви забележителности трябва да се посетят в града, сред които беше и гореспоменатият дворец, построен по подобие на Ундзорския в края на 19ти век. Решихме, че ще го посетим. Стигнали вече на място, тръгваме на пълна с изненади туристическа обиколка. Бангалорският дворец е разположен в средата на един парк и никой не знае къде се намира. Няколко моторикши отказаха да ни вземат, защото не знаеха пътя. Един се нави, но се изгуби и ни остави на 2 км от входа. След дълги перипетии и неколкократни разпитвания на охраната по пътя, стигаме до заветния парк (на чийто вход има табелки за училище по мениджмънт, школа по езда, но няма и следа от дворец). Любезен пазач на входа ни упътва. По пътя работници окачват лампички по дърветата в чест на предстоящия празник на Ганеш. Най-накрая стигаме до двореца и ПП почва да го снима отвън. В този момент се чува диво свиркане и двама въоръжени пазачи почват да ни ръкомахат заплашително да прибираме фотоапарата и да идем при тях. Аз горчиво да съжалявам, че не взех координатите на френския консул и да си представям как сега ще ни арестуват за международен тероризъм, защото сме нахлули на среща на Г8. Нищо подобно – като стигнахме до портала, се оказа че снимките са разрешени, ако си купиш входен билет. Проявяваме разбиране, отправяме се към касата и със съжаление установяваме, че не само че за чужденците цените са тройни от тези за индийци (няма лошо), но и трябва да платим допълнително за правото да снимаме с апарат. Тук вече принципите ми се спогледаха и дадоха отбой. Нямам нищо против да платя за вход, но имам против да плащам допълнително сумата на три входни билета за правото на снимки на фасадата (в самия дворец снимките са забранени). Затова имаме само една „нелегална” снимка на двореца, направена преди охраната да ни подбере. Независимо от всичко, това пътуване беше незабравимо и с нетърпение чакам момента (след около 10 години, живот и здраве), когато ще можем пак да посетим тази магическа страна.

Ето защо, когато видях рекламата на чая, реших, че трябва на всяка цена да си закупя една кутия (между другото, рисунката на кутията прилича повече на Tадж Махал, отколкото на бангалорския дворец). Никой вкъщи, обаче, не пие чай. Значи, трябва да го сготвя някак си. Изведнъж се сещам за една книга тип чик-лит, където действието се развива в Ирландия. По едно време ставаше въпрос за нещо, наречено си „tea brack” и което оприличаваха на вид сладък хляб, после на друго място – за „barm brack”. Дълбоко заитригувана, си бях казала, че при сгоден случай ще проверя що е то тий/брам брак. Ето че моментът дойде! Разрових се и установих, че „барм” значело „мая”, а „брак” – „петнист” – т.е. сладък петнист хляб с мая. Намерих рецепта в сайта на Good Food. Но в нея нямаше чай. Потърсих рецепта на tea brack – там няма начин да няма чай! Намерих в сайта на Epicurious – там имаше чай, но нямаше мая (това било вариантът на брамбрак с бакпулвер). Накрая направих микс между двете рецепти и се получи чуден резултат!

Продукти

1 ч. ч. стафиди
Около 300 мл силен чай (от „Бангалорския дворец” на Липтън)
1 с.л. кафява захар
450 г брашно (+ още няколко лъжици)
7 г суха мая
50 г кафява захар
50 г размекнато масло
250 мл хладко мляко
30 мл силен чай
1 яйце
1 щипка сол
1/2 ч.ч. ситно нарязани захаросани лимонови и портокалови корички

приготвяне

От предата вечер се приготвят около 300 мл силен чай, от които се отделят 30 мл. Останалото количество се подслажда с 1 с.л. захар и в него се накисват стафидите. Покрива се и се оставя да престои в хладилника 1 нощ.
На следващия ден – Стафидите се оцеждат от чая. Маята се разтваря в малко от хладкото мляко с 1 ч. л. захар и се оставя да шупне. Брашното се пресява в дълбока купа, добавят се солта, захарта, маслото, млякото, останалите 30 мл чай и яйцето. Замесва се меко тесто. Покрива се и се оставя да втаса на топло за около 1 час или докато удвои обема си.
След първото втасване се премесва втори път върху леко набрашнена повърхност, като се добавят изцедените стафиди и нарязаните портокалови и лимонени корички. При нужда (ако стафидите внесат много влага и тестото започне да лепне) се добавя още малко брашно. Оформя се по желание и се поставя в наамазнена (или покрита с пекарска хартия) по-дълбока тава (надига се доста при печенето). Покрива се с кърпа и се оставя да втаса за още около 1 час на топло.
Пече се около 40 минути в предварително загрята на 180 градуса фурна. След изпичането се намазва със смес от 1 с.л. разтопено масло, 1 с.л. кафява захар, 1 к.л.к анела, щипка джинджифил и щипка индийско орехче.
Сервира се нарязан на филии и намазан с масло (по желание).