Белгийски бриош с едра захар и стафиди за Великден.
Живеейки в страна, която исторически се води католическа (защото във Франция религията и държавата са разделени със закон от 1905 година насам), почти винаги успявам да празнувам Великден два пъти. За католическия гледам да спазвам тукашните традиции… а основната е – шоколад! Много шоколад! Нея с удоволствие я спазвам и дори крия шоколадови яйца вкъщи за Камбанката, а после й помагам усърдно да ги изядем (каква саможетва!).
За православния обикновено боядисвам яйца и приготвям козунак или негово подобие. Тази година реших да пробвам поредната рецепта за бриош, или по-скоро за сладък хляб. Тя идва от Белгия, макар и да е разпространена и отчасти в Северна Франция. В зависимост от състава си, се нарича kramiek/cramique („крамик” когато е със стафиди), или craquelin („краклан” когато е посипана с едра перлена захар). Тъй като рецептата, която ползвах, позволяваше известни волности спрямо гарнитурата (стафиди, захар, та дори и сушени сини сливи), реших да обединя двата вида бриош – cramique и craquelin.
Продукти:
(за 2 бриоша, рецептата е адаптирана от сайта Cuisine AZ, всички продукти трябва да са със стайна температура)
- 3 яйца (2 за тестото + 1 за намазване)
- 160 г едра перлена захар (доколкото разбрах, може да се намери в Метро)
- 150 мл мляко
- 500 г брашно тип 550
- 100 г масло, нарязано на кубчета
- 50 г кристална захар
- 1 пакетче (7 г) суха мая
- 1 ч.л. сол
- 2-3 с.л. стафиди
- Едра перлена захар за поръсване
Начин на приготвяне
- Стафидите се накисват с 1 с.л. ром. Част от млякото се загрява до телесна температура, вътре се изсипва маята, добавя се 1 ч.л. захар, разбърква се добре и се оставя настрана за около 5 минути.
- Брашното се пресява в дълбок купа, добавят се солта и кристалната захар и се разбърква добре.
- Отделно се разбиват 2 яйца, останалото мляко и активираната мая. Течните съставки се добавят на порции към брашното и се тестото се меси, докато започне да се отделя от стените на купата.
- Тестото се прехвърля върху работния плот, измесва се още в продължение на няколко минути, сплесква се леко с ръка и върху повърхността се разпределят кубчетата масло.
- Тестото се завива отгоре и се меси допълнително, докато поеме цялото масло и се получи гладко и меко тесто (около 10 минути). Тестото се сплесква леко с ръка и върху повърхността му се разпределя едрата захар и отцедените стафиди.
- Тестото се завива отгоре и се меси допълнително, докато захарта и стафидите се разпределят равномерно из цялото тесто (при нужда може да се добави 1 с.л. брашно).
- Поставя се в купа, покрива се с прозрачно домакинско фолио и се оставя да втаса за 2-3 часа на стайна температура (докато удвои обема си).
- Втасалото тесто се прехвърля върху леко набрашнения работен плот. Разделя се на две части. От всяка се оформят бриошите с леко овална форма (като за хляб).
- Прехвърлят се върху тава, застлана с хартия за печене, покриват се с влажна кърпа или прозрачно домакинско фолио и се оставят да втасат около 1 час на стайна температура.
- Бриошите се намазват с разбитото останало яйце и се посипват с едра перлена захар. Отстрани се правят малки разрези с остра ножица, на около 2/3 от височината, това способства за по-доброто им надигане при печенето.
- Фурната се загрява на 150 градуса. Бриошите се пекат за около 25 минути, или докато се зачервят добре. Изваждат се и се оставят да изстинат върху решетка.
Изглежда вълшебно, Мира! А нарязан заради парченцата плодове има и много празничен вид 🙂
Надявам се, че сте изкарали един уютен празник! ♥
Мира, обичам бриош и твоят попада
в хубавата графа 🙂
А "жертвата" ти е наистина много голяма!
Сърдечни поздрави и слънчева "страстна" седмица!
Чудесно изглеждат бриошите,Мира!
Поздравявам те за перфектното изпълнение!
Хубава седмица !
как хубаво е бухнал, сушените плодове много грабват 🙂
А тези бриошове с многото c-та и q-та в името правят ли се в малки формички с топче отгоре,като класическия бриош (ако въпросния се води за такъв, де)
Не съм правила бриош и ми беше интересно да се запозная с историята и рецептата:). Твоят е много красив и със сигурност вкусен! Поздрави и весели празници!
И аз не съм правила бриош, Мира, традиционно приготвям нашенския козунак.
Много ми беше интересна информацията за него, някой ден може и да се пробвам.
Изглежда много вкусен, сигурна съм, че е такъв.
Поздрави и Честит Великден!
Милена, Дани, Мира, Диди, Кенди, Мариета, благодаря ви! 🙂
Дани, този тип "жертви" ми е от любимите :).
Кенди, този не е от най-класическите бриоши, защото му липсва дългото втасване (обикновено 6 до 12 часа), но също не е лош :).
Мариета, пробвай някой ден и бриош. При това не е задължително за Великден – във Франция ги похапват по всяко време на годината :).
Диди, крамика досега съм го виждала само в тази продълговата форма (понеже ги продават и в някои хлебарници). Но, да ти кажа, дори и в хлебарниците класическите бриоши (с топченцето отгоре) се срещат все по-рядко.Обикновено са с форма на хляб или кекс.
Хубава седмица, момичета!
Хубава традиция имате, да празнувате с шоколад :))
Бриоша ти е страхотен! Бухнал, пухкав и апетитен с гранулките захар.
Страхотен бриош, Мира! Само гадая за аромата и вкуса:)
И ти, Мира си от късметлийките с два празника;) Виж как хубаво си разпределила менютата;)))
Чуден е този сладък хляб!Опънал се е като гвардеец!;)
Хубави празници ти желая!
Тук както винаги е много красиво и ухае страхотно предполагам!
Хубави празнични дни,Мира!