Продължаваме разходката под смръщеното небе в почти слънчева Нормандия.
И така, след като подгизнахме по Лоара и на Монмартър, се запътихме към Нормандия. Предимствата на региона са, че е живописен и е на 2 часа път от Париж по магистралата. Недостатъците му са, че е живописен и че е на 2 часа път от Париж по магистралата, което го прави предпочитана дестинация за парижаните по време на уикенда или на училищните ваканции… което се оказа вярно и в нашия случай. Тъй като винаги се сещам да резервирам хотел в последния момент (е, 2 месеца предварително), винаги се оказва, че няма свободни места в градовете, които желаем да посетим. Този път случихме на страхотен хотел, в едно градче, Безвил, на 10-12 км от Онфльор (една от главните цели на пътуването).
И така, под проливен дъжд и с доста мрачна прогноза на времето, се отправихме към бреговете на Ламанша. За наше най-голямо щастие, на място почти не ни валя, дори имахме проблеснало слънце, което се компенсираше от силен вятър. Не беше идеално откъм време, но изкарахме два чудесни дни, видяхме красиви неща и се заредихме с хубави емоции.
Първа спирка – Онфльор. Пристанище на устието на Сена, градчето е известно с живописните си къщи, чиито фасади са покрити с шистови плочи или с разноцветни видими греди. Градът е доста стар, първите писмени сведения за него датират от 1027г, а през Средновековието е бил от стратегическо значение по време на Стогодишната война. По-късно от него тръгват редица експедиции към Новия свят, след които и няколко на Самуел Шамплан, който основава град Квебек през 1608г. В наши дни Онфльор е по-скоро туристическа дестинация (май доста популярна сред азиатските и американските туристи, понеже срещнахме доста от тях), а живописните криволичещи улички го правят чудесно място за разходка.
На другия ден довършихме пътуването към Довил и Трувил. Двата града се намират един срещу друг, на устието на река Тук. Довил е по-известният и в миналото (та дори и сега) се счита за един от най-престижните френски курорти. Известен е с красивите си вили, казиното, яхтеното пристанище, широките дъсчени алеи край плажа и кабинките, на чиито прегради са изписани имената на известни актьори. През септември всяка година в Довил се провежда и фестивал на американското кино. Трувил е по-земният от двата, но също живописен и напълно си заслужава да му отделите един или повече дни, да се разходите по алеите край плажа или да се отбиете в някой от многобройните ресторанти по крайбрежието на реката.
Онфльор
Довил и Трувил
Благодаря за разходката! Макар и виртуална, ми достави огромно удоволствие. Поздрави и хубава вечер! Пожелавам ти още много пътешествия!
Мира, чудесна разходка!
Благодаря за доставеното удоволствие от красивите снимки!
Прегръдки и хубаво утре!
Ето тази част на Франция ми хареса още повече! Направо съм влюбена! Прекрасни снимки, прекрасни… Кораби, пристанища, архитектура… Благодаря ти!
Чудесно е всичко,страхотни кадри,Мира!
Прегръдки!
Прекрасни снимки, благодаря ти, Мира!
"Разходих се" и аз и се насладих на неповторимата френска атмосфера.
Спокойна вечер ти желая!
Благодаря ти, Мира!
беше ми много приятно да се разходя с теб- другия път, ако може да ме вземете;)))
ЧУдесни снимки!
Благодаря ти Мира за чудесната разходка и невероятните снимки!Красиво…
Прекрасна е Франция, без значение какво е времето! Снимките са чудесни, на мен лично много ми липсва и сега като ги гледам ми става едно хем хубаво, хем носталгично..
И за да не търся отново ще пиша тук – крекерите със зехтин и розмарин са много вкусни, през последните седмици направих няколко дози все с различни подправки. Благодаря за рецептата! 🙂
оо, страхотни снимки и описание, пренесох се в атмосферата
Емилия, Дани, Кенди, Роси, Мариета, Таня, Мария, Шарена Сол, много ви благодаря за милите думи! Радвам се, че разходката ви е харесала!
Мария, много се радвам, че крекерите са ти допаднали 🙂
Извинявам се, че толкова дълго време ми отне да се включа, но напоследък нямах много време за блога….