Солени мадлени

Written by admin Published on февруари 9, 2013 in Нещо за начало, Предястия

Мадлени с песто : солен вариант на популярните сладки, подходящ за аперитив.

Преди време пуснах първата рецепта за мадлени в блога. Впоследствие с ужас установих, че съм забравила най-важното, а именно да разкажа историята за произхода им.

Вече трябва да сте забелязали, че рядко има само една-единствена история за произхода на дадено ястие или десерт. Мадлените не остават по-назад. Има две известни истории за началото им, но и в двете фигурира млада девойка на име Мадлен.

Според едната, Мадлен е поднасяла на поклонниците по Камино (пътят за поклонението към Сантяго де Компостела) дребни сладки с формата на мидите, които поклонниците донасяли на връщане (и които миди днес във Франция са известни като миди Сен-Жак).

Другата, и според мен малко по-достоверна, история свързва мадлените с полския крал Станислас, тъст на Луи XV. След изгнанието си от полския трон, той се установява в Лотарингия (днешната област Лорен) през 1714 година. В продължение на следващите години, той пътува мажду различни кралски резиденции, сред които замъците Комерси, Ла Малгранж, Жоливе, Енвил и Люневил, близо до Нанси. Просперитетът на града и областта по това време се свързват неизменно с него, а централният площад в Нанси носи неговото име. В двора му гостуват различни поети, писатели, художници и учени. През 1755 година, крал Станислас се намира в замъка на Комерси и дава голяма вечеря. Легендата разказва, че по време на тази вечеря главният готвач се скарва с интенданта по повод десерта, който интендантът счита за недостоен за кралската трапеза. Възмутен, главният готвач напуска кухнята и гостите за малко да останат без десерт, ако не е била своевременната намеса на Мадлен Помие, прислужничка на маркизата Перотан де Бармон, която набързо забърква дребни сладки по рецептата на баба си. Кралят е толкова очарован от десерта, че иска рецептата и я праща във Версай, на дъщеря си, Мария Лешчинска, кралица на Франция. Сладките предизвикват такъв фурор в двора, че за кратко стават известни под името „сладките на кралицата”. Нейно Величeство, обаче, решава да отдаде необходимото уважение на младата Мадлен и предлага сладките да носят името й.

Днес в Комерси продължават да се произвеждат мадлени по традиционната рецепта. В оригиналния си вариант са сладки и без пълнеж, но естествено, рецептата търпи множество изменения. До такава степен, че вече има и множество солени варианти, както този по-долу.

Днешната рецепта е само с песто, но правих и вариант (не стигнал до снимка) с песто, мариновани (сушени домати) и малко бяло саламурено сирене. Солениет мадлени са чудесно решение за бюфет или аперитив.

Продукти:
(за около 24 бр. мадлени, рецептата е с леки модификации от тук)

120 г брашно
2 ч.л. бакпулвер
2 яйца голям калибър
2 с.л. зехтин
20 г разтопено масло
2 с.л. настърган пармезан
4 с.л. прясно мляко
2 с.л. песто
(4 бр нарязани мариновани домати + 2 с.л. натрошено сирене)

Начин на приготвяне

Брашното се пресява с бакпулвера. Яйцата се разбиват в купа с маслото и зехтина, добавят се пестото, пармезана и прясното мляко.
Брашното се добавя на 3 пъти и се разбърква добре до хомогенна смес. По желание може да се добавят няколко ситно нарязани мариновани домати и/или натрошено бяло саламурено сирене.
Купата се оставя за 30 минути в хладилник. Препоръчва се стъпката с охлаждането да не се пропуска, защото именно разликата в температурата спомага за доброто издуване на сладките при печене.
Фурната се загрява на 220 градуса.
Охладената смес (вече сгъстена) се разпределя във формите с помощта на супена лъжица. Не трябва да се слага голямо количество – формите се запълват на около ¾ от обема. Металните форми за мадлени се намазняват предварително, силиконовите нямат нужда от мазнина.
Мадлените се пекат първо на 220 градуса за 4 минути, после фурната се намалява на 180 градуса и се пекат още 5 минути. Времето за печене е за моята фурна, която е с вентилатор, може да се наложи да се увеличи или намали в зависимост от типа фурна.
Изваждат се още горещи от формите. Оставят се да изстинат върху решетка.

8 Comments

Гергана Лазарова
февруари 9, 2013 at 20:49

Никога не съм опитвала мадлени – дори и сладки. Но тези определено изглеждат чудесно!
Поздрави!
Дени
февруари 9, 2013 at 23:37

Мира, страхотна рецепта! Обичам мадлени. Нямах представа, че се приготвят и в солен вариант. Благодаря ти за идеята, а комбинацята от сирене и песто съм сигурна, че ще ми хареса.
Поздрави
Dani
февруари 10, 2013 at 6:31

Мира, каквато и да е историята, мадлените са чудесни!
Много ми харесва соления вариант!
В какво бих могла да ги изпека,
след като нямам оригинална форма?
Прегръдка и хубава неделя!
Мария
февруари 10, 2013 at 7:06

Чудесни са, Мира! Наистина добро решение за аперо – аз съм правила с бекон и мащерка и стават страхотни, ще пробвам и твоите!
Сладки или солени, мадленките са си мадленки Имам слабост към тях.
Сърдечни поздрави!
Bety
февруари 10, 2013 at 7:51

Мира, обичам рецепти с история и ми беше интересно да прочета. Ще опитам непременно солените мадлени!
Хубав ден!
Dani B.
февруари 10, 2013 at 9:30

Мира, мадлените са страхотни! Мисля, че и като вкус ще ми харесат. Интересно ми бе да прочета историята за тяхната поява. Сърдечни поздрави!
admin
февруари 11, 2013 at 7:02

Гергана, Дени, Дани, Мария, Бети, Дани, благодаря ви!
Дани, ако нямаш форма, мисля че биха станали и в мини-формички за мъфини, но тогава може би ще трябва да донагласиш времето за печене.
Мария, бекон и мащерка звучи страхотно, ще трябва да се пробва
Хубава нова седмица!
Дени
февруари 22, 2013 at 20:42

Мира, мадлените се получиха страхотни. Направих ги с песто и чедър. И наистина, изпечени по този начин – първо на висока температура, добре се надуват. Сладките мадлени ги пека все на умерена фурна и се чудех защо коремчетата се навдигат съвсем малко :-).
Благодаря ти за рецептата! Поздрави