Една неувяхваща класика в българската домашна кухня и любимата супа на щерката.
Всъщност, не само на щерката, аз също много я харесвам, та дори и ПП, въпреки, че не е любител на “супите с парчета”.
Вярно, че българското Интернет пространство няма въпиюща нужда от поредната рецепта за супа топчета, но все пак ще я публикувам. Лаская егото си, че го правя основно, заради превода на френски, за да могат малкото ми френски читатели да се запознаят с основните ястия от традиционната българска домашна кухня, която е непозната във Франция. Също така често получавам въпроса какви са най-известните български специалитети и дали ги има в блога ми. Ами, вече ще ги има.
Супата топчета е една от връзките ми с детството. Имам спомени за баба ми, как седнала до масата в кухнята правеше малките топчета и ги слагаше в бялата емайлирана кръгла тавичка. То май всички по онова време имаха бели емайлирани тавички със син или черен ръб. Топчетата на баба ми бяха съвсем малки и равномерни и аз винаги се чудех как успяваше да ги докара толкова еднакви. А безкрайното й търпение го разбрах, едва когато на свой ред започнах да правя супата и да се опитвам да докарам малки и еднакви топчета за нея.
Тъй като търпението не е сред силните ми страни, правя супата по-рядко, отколкото би искало на домочадието. И всеки път жъне успех. Рецептата не е тази на баба ми, а моя адаптация според нашия вкус. От друга страна, всяко семейство има собствена рецепта за най-популярните ястия. Тази е моята.
Супа топчета
Course: SoupsDifficulty: Easy6
servings20
minutes20
minutesПродукти
250 г свинска кайма
1/3 чаша (80 мл) ориз
3 с.л. брашно
1 глава лук
1 голям морков
4-5 листа целина
1 голяма червена чушка
1 с.л. олио
Около 1,5 л зеленчуков бульон
50 г фиде
1 жълтък
125 г кисело мляко
Няколко стръка магданоз
начин на приготвяне
- Лукът и морковът се обелват и нарязват на много ситно, заедно с листата целина. Чушката се почиства от семките и също се нарязва на дребно.
- Оризът се измива добре, отцежда се и се смесва с каймата и малко смлян черен пипер (не соля каймата, понеже я е вече достатъчно солена). От каймата се откъсват малки парчета (може да си помогнете с чаена лъжичка) и се оформят с длани на топчета с размери на топчета за игра (около 2 см диаметър). Топчетата се поставят в широка тава или голяма чиния, на разстояние едно от друго. Готовите топчета се поръсват с брашното и тавата се разклаща внимателно с въртеливи движения, така че брашното да покрие рамномерно всяко топче.
- Олиото се загрява в тенджера и в него се задушават лука, моркова, целината и чушката. Посолява се леко и се оставя на огъня, докато водата на зеленчуците се изпари. Сипва се бульонът и се загрява до завиране.
- Топчетата се пускат внимателно и на порции във врящия бульон, така че да не се слепят. Оставя се да ври на тих огън за 10 минути (или повече, в зависимост от това колко дълго тябва да се вари оризът според инструкциите на опаковката).
Добавя се фидето и се оставя да ври на тих огън още 5 минути (или пак в зависимост от инструкциите на опаковката). - Сварената супа се отдръпва от огъня и се оставя да изстине за няколко минути. В купа се разбиват жълтъка и киселото мляко. Добавя се по малко от течността на супата към застройката, така че температурата на застройката да се изравни с тази на супата. Топлата застройка се добавя към тенджерата супа и се разбърква добре. Преди сервиране супата се поръсва със ситно нарязан магданоз.
Notes
- За застройката аз ползвам само жълтък, вместо цяло яйце и не загрявам отново супата след това. Препоръчвам да ползвате пресни яйца от проверен производител. Ако имате съмнения за използването на яйца, неминаващи допълнителна термична обработка, може да загреете отново супата след застройване до кипене за 1-2 минути, но е възможно застройката да се пресече (особено ако използвате цяло яйце).
- Също така, в супата може да замените част (или напълно) от фидето с картофи.
