Дълъг уикенд в страната на шоколада, бирата и пържените картофи.
Точно преди 20 години бях студентка и имах невероятния късмет да изкарам 3 месеца в Белгия на летен стаж в Гент. От онова време в живота ми останаха няколко чудесни приятелства, продължаващи и до днес в 3 държави от двете страни на Атлантика, прекрасни спомени, няколко запомнящи се израза, запознанството ми с Париж, с невероятния белгийски шоколад и с тъмната белгийска бира. И едно късче от сърцето си на тръгване.
Десет години по-късно заведох ПП до Брюксел, Брюж и Гент на опознавателна бърза разходка, откъдето ни останаха супер спомени и снимки на всяка от къщите около централния площад на Брюксел. След това през годините се отбивахме от време на време да поопресним впечатленията, натрупаме други из други градове и да разширим списъка на опитаните бири.
Двадесет години по-късно (тук си давам сметка, че това, което пиша, започва да звучи като заглавията на книгите за Тримата мускетари) беше време да покажем и на Камбанката страната на шоколада, пържените картофи и гофретите, на Тантан и каналите, на Северно море и „катедралите като единствени планини”.
Базовият лагер беше в Гент, с който ме свързват толкова спомени. Почти случайно намерих и хотела, стратегически разположен близо до гарата, макар и малко отдалечен от центъра на греде. Хотел „Карлтън” е прекрасен, уютен семеен хотел, а собствениците (трима братя) – безкрайно любезни и услужливи, определено си заслужава, ако имате път натам. И така, оставихме багажа в хотела и тръгнахме на Приключения.
Първа спирка – Брюге / Брюж, в зависимост от това дали сте франкофони, или не съвсем. Малък град като картинка, прорязан от канали и лъхащ на спокойствие и северна красота. Е, ако успеете да се абстрахирате от тълпите туристи, тръгнали също като вас, да търсят спокойствието и северната красота. Красотата е там, ама спокойствието остава за друг път. Тъй като беше в деня на Възнесение, попаднахме на улична процесия, където жителите на града представяха сцени от Библията – от Адам и Ева, та до Възнесение.
Втора спирка – Остенде, курортен град на Северно море, с дълга плажна ивица и безкрайна синева в дъното. Освен, че случихма на чудесно време, попаднахме и на регата по случай от 70 годишнината от края на Втората Световна война. Разгледахме корабите, попяхме (или по-скоро потатктувахме с крак) морски песни, заедно с една бретонска група и не пропуснахме да опитаме редица морски деликатеси.
Третата спирка – Брюксел, където се видяхме с нашия приятел, който живее в Германия. Обиколихме основните забележителности, забавлявахме се с неофициалните имена на улиците, кръстени на герои от комикси, опитахме лиежки гофрети и пихме тъмна бира в бар от XIV – XV век. И само мимоходом ще спомена за закупените (почти) неразумни количектва шоколад.
Къде остана Гент ли? За Гент останаха разходките в къснопролетните привечери, залезите около Graslei и Korenlei, трите кули и готическата фасада на кметството, криволичещите улички с множеството колела и квартирата, превърната в шикозен ресторант (менюто беше на френски, по това го познах).
И лавината от снимки:
Брюж
Остенде
Гент
Брюксел
Мира, чудесна разходка и фантастични снимки!
И едно ….преглъщане от споменаването на вкусния шоколад 🙂
Прегръдка и слънчево лято!
Благодаря за разходката, Мира! Не знам дали някога ще имам възможност да посетя тези малки чаровни градчета. Завидях за бирата и многото шоколад:)
Поздрави!
Мира, прекрасна разходка!
Върна ме…. 21 години назад, когато за първи път излязох в чужбина и страната,която имах късмет да посетя беше Белгия.
Сега ми се струва тооолкова далеч, все едно не е било. Но гледайки твоите снимки, спомените ми бавно се завръщат.
Благодаря!
Мира, чудесна разходка ми направи, с чудесни снимки….Не съм ходила по тези места и отдавна са ми в списъка.Дано някой ден……
Хубаво лято
М
Дани, Краси, Илианка, Мария, благодаря ви!
Илианка, и на мен първото ми пътуване в чужбина беше онова белгийско лято 🙂
Мария, пожелавам ти в най-скоро време да се разходиш натам 🙂
Хубав край на седмицата!