Великденско снежно пътуване до Аахен, белгийските Ардени и района на трите граници.
Нашият приятел, който живееше в Ротердам, след 5 години на холандска територия, смени държавата и се установи от няколко месеца насам в Аахен. Това беше добър повод да отидем да го видим по великденските празници. Тъй като той много обича да пътува, ни беше организирал страхотна разходка из региона. Признавам, не знаех кой знае колко за Аахен, бях го чувала само като име. На картата видях, че е на 50ина километра от Кьолн и съвсем близо до границата с Белтгия и Холандия. Оказа се дори по-близо, отколкото мислех. Докато пътувахме с колата, дискретни табелки отстрани на пътя ни осведомяваха, че пристигаме в една от трите държави… по няколко пъти на ден. Посетихме дори и региона на трите граници – точката, където се пресичат белгийската, немската и холандската граници. И това под лекия валящ на моменти сняг. Дните на посещението ни бяха по-сгодни за горещо вино и канелени сладки, отколкото за зайци и великденски яйца. Макар че опитахме и от трите (без зайците).
Не бих нарекла Аахен „живописен”. За съжаление градът е бил силно разрушен по време на Втората световна война, затова повечето от сградите са сравнително нови, в стил от 50тте и 60тте години. Над тях доминира катедралата, която е емблемата на града и която е най-старата катедрала в северна Европа. Строителството й започва с осмоъгълна църква през VIII век от самия Карл Велики и е продължило близо 1200 години. Във вътрешността й се вижда още първоначалната осмоъгълна структура, допълнена от византийско влияние с колони, извисяващи се нагоре и множество позлатени мозайки.
В Аахен може да опитате и „printen” – бисквити с коледен аромат на канела, карамхил и анасон, покрити с шоколад, ядки или сухи плодове, които са регионален специалитет. Историята им е започнала преди 350 години, когато белгийски леяри от Динант пристигат в града и донасят със себе си предшественика на бисквитите „спекулациус” („спекулоос”). Хлебарите в Аахен ме мигнали, докато не разгадали рецептата на тези ароматни бисквити с филигранна лицева част. Тъй като в началото най-разнообразни форми били отпечатвани върху суровото тесто, името на бисквитите е останало „принтен”. Аз вече съм им почитател.
Друго градче, което ми легна на сърцето, беше Моншау, с калдъръмените улички, с къщите с видими греди, чисто, спретнато и подредено. И с много пекарни, където може да седнете на кафе и сладкиш.
Със сигурност ще се върнем отново в Аахен (и Кьолн), по всяка вероятност по Коледа, за да видя истински немски коледен базар. Но преди това е ред на нашият приятел да ни дойде на гости. Обещала съм му Шартр.
Аахен
Лимбург
Цистерцианското абатство Val-Dieu близо до Лиеж – страхотна бира, произвеждана на място, придружена, разбира се, от пържени картофи
Моншау
