Докато се опитвам да си събера мислите (и снимките) от пътуването ни в края на май, ви представям поредната рецепта за десерт, която хем спада към серията на френските класики, хем идва тъкмо навреме в сезона на черешите.
„Клафути” е лек и летен десерт от региона Лимузен в централна Франция, известен с хубавите си череши. Най-общо представлява череши, изпечени в гъсто палачинково тесто. Предполага се, че е възникнал в средата на XIX век, или поне първите писмени сведения за него датират от 1864г. Съществуват две теории за произхода на името му. Според едната, то идва от превода на местния диалект на думата за забиване на гвоздей, понеже черешите в тестото напомнят на тлавички на гвоздеи, заковани в тестото. Другата теория открива корените на имет в окситанската (от южната част на Франция) глагол « clafir » („запълвам”), подразбирайки запълването на тестото с череши.
В днешни дни съществуват множество разновидности на рецептата в други региони на Франция. Класическото клафути се приготвя с череши. Изключително важно е да се оставят костилките в плодовете. От една страна, така се предотвратява изтичането на сока им и разводняването на тестото по време на печенето, а от друга, така се запазват всичките им аромати.
Когато сезонът на черешите отмине, десертът може да придобие различни лица, като черешите се заменят с круши, ябълки, сливи. В този случай клафутито не само сменя плодовете, но и името си и се преименува на „флонярд” (« flognarde »).
В интерес на истината, не бях голям почитател на клафути, докато не си го направих вкъщи. Дотогава бях пробвала различни варианти, или индустриални сладкиши, или в стола на работа, но десертът не ме беше впечатлил с кой знае какви вкусови качества. Едва когато запретнах ръкави, въоръжена с рецептата на един от сладкарските ми гурута, Пиер Ерме, открих скритите му качества – ароматни череши, оставящи лек дъх на бадеми около костилката, вкус на палачинки около тях и леко карамелизирана горна коричка.
PrintПродукти:
(за форма с размер 30 х 40 см, рецептата е с леки модификации от книгата на Пиер Ерме « Le Larousse des desserts »)
- 500 г череши
- 100 г захар
- 125 г брашно
- 3 яйца
- 400 мл прясно мляко
- 2 с.л. черешов ликьор (кирш)
- Щипка сол
- Пудра захар за поръсване
Начин на приготвяне
- Черешите се измиват и отделят от дръжките, костилките се оставят. Поставят се в купа, посипват се с половината от захарта и се оставят настрана за 30 минути.
- Фурната се загрява на 170 градуса. Тавата се намазва с масло и посипва с 2 с.л. захар (това ще спомогне за образуване на лека карамелизирана коричка при печенето).
- Брашното се пресява в купа, добавя се останалата захар и щипката сол. Отделно се разбиват яйцата и се разреждат с млякото и черешовия ликьор.
- Яйчената смес се добавя постепенно към брашното и захарта, като се разбърква непрекъснато, за да не се получат бучки.
- Черешите се разпределят равномерно по дъното на тавата и се заливат със сместа. Пече се около 30 – 35 минути.
- Сладкишът се изважда, оставя се да изстине, поръсва се с пудра захар и се прибира в хладилника. Сервира се студен.
Мира, класика ни представяш!
С убийствен разрез 🙂
Сигурна съм, че с костилките е по-различен!
Хубава нова седмица в очакване на снимки от разходката ви 🙂
Много им спорят на французите всякакви десерти,Мира,то кое ли не е дошло от там…страхотно клафути!Успешна нова седмица!
Значи, успя да ме убедиш… типично за една французойка, когато говорим за десерт;)
Само да мине още малко време и се захващам.
Оле, това клафути е неустоимо, в един такъв провансалски стил, така ме грабна! Поздрави и прекрасен ден!
Страхотен десерт, оказа се че нищо не съм знаела за него, но както се знае никога не е късно! Приказни снимки! Поздрави от мен!