След замъка с ягодите, един кален сладкиш.
„Аз обичам да лентяйствувам, когато нямам право на това, а не когато лентяйството е единственото нещо, с което трябва да се занимавам.” – Дж. К. Джеръм „Празни мисли на един празен човек” (Издателство „Народна култура“, София, 1970 превод от английски: Красимира Тодорова)
Ако отлгането на днешната работа за утре беше олимпийска дисциплина, със сигурност щях да съм сред медалистите. Това е и една от характеристиките ми (не смея да кажа „качествата”), които докарват ПП до тиха лудост, наред с творческия базпорядък, който поддържам на бюрото си у нас. Така де, работата ми изисква да съм достатъчно добре организирана и подредена, затова смятам, че мога да разпусна малко вкъщи. Освен това, така задоволявам дуалистичната си натура – обичам организирания хаос, но едновременно с това, душата ми ликува при вида на добре строени и подредени неща. Близнак, какво да правиш!
Така горе-долу е устроен и твърдият диск на домашния ми компютър – стройна редица папки в основната директория, съдържащи файлове, сред които може и да намериш търсения… в повечето случаи. Преди месец трябваше да направя торта, по повод. Още от миналата година знаех, че тортата по повода ще е шоколадова, дори бях избрала и рецептата. Но така и не успях да я намеря в папката с рецепти за десерти, където сред стотина рецепти за торти, се намираха около 50 за шоколадови. Накрая хвърлих чоп и късата сламка изтегли сладкиша със звучното име „кал от Мисисипи”. И тази кал се оказа толкова вкусна и плътно-шоколадова, че 2-3 дни по-късно нямаше и трохичка.
След това остана по-дългото – да напиша и пусна рецептата в блога. И започна великото отлагане от днес за утре (нали си спомняте, че съм олимпийска медалистка в дисциплината?), през което се натрупаха поне още няколко рецепти. Ето че прословутото „утре” дойде, заедно с новия месец и летните температури.
А, да, и някъде по трасето отметнах още една година на брояча, поводът за калния сладкиш.
PrintПродукти:
(за откопчаваща се тортена форма с диаметър 23 см, рецептата е с леки модификации от BBC Food)
- За основата:
300 г двойни бисквити, слепени с шоколад
50 г масло - За крема:
85 г черен шоколад (66% съдържание на какао)
85 г масло
2 яйца голям калибър
50 г кафява захар
25 г мусковадо
100 мл пълномаслена течна животинска сметана - За ганаша:
150 г черен шоколад (66% съдържание на какао)
150 мл пълномаслена течна животинска сметана
1 с.л. частично инвертиран глюкозен сироп (или мед)
2 с.л. пудра захар - За украса:
25 г черен шоколад и 25 г карамелизирани ядки
Начин на приготвяне
- Приготвяне на основата: Бисквитите се смилат на трохи в кухненски робот. Добавя се разтопеното масло и се обърква, докато трохите се овлажнят (при необходимост се добавя още масло).
- Сместа се разстила на дъното и стените на откопчаваща се тортена форма, потупва се, докато се уплътни. Оставя се за около 30 мин в хладилника да се стегне маслото.
- Фурната се загрява на 170 градуса (с вентилатор).
- Приготвяне на крема: Маслото и шоколада се разтопяват на водна баня или в микровълновата фурна. Яйцата и захарта се разбиват в купа за няколко минути, докато сместа побелее и удвои обема си. Добавят се разтопените шоколад и масло, сметаната и се разбърква добре.
- Кремът се изсипва върху стегнатата основа и се пече за около 35 – 40 минути или докато стегне.
Изважда се и се оставя да изстине напълно. - Приготвяне на ганаша: Всички продукти се поставят в дълбока тенджера и се загрява на тих огън, като се разбърква непрекъснато, докато шоколадът се разтопи и се получи хомогенна смес.
- Изсипва се върху изстиналия сладкиш и се оставя да изстине напълно, след което се прибира в хладилника.
- Украсява се с парчета шоколад и карамелизирани ядки (готови). За украсата, разтопих шоколада, разстелих го на тънък слой върху парче пекарска хартия и прибрах в хладилника за 15 минути да стегне. Начупих според вдъхновението. Ако не ви се занимава, украсете с настърган шоколад.
Божествена кал 🙂
Ще се изцапам до уши с нея 🙂
Хубаво лято,Мира!
Чета те с голямо удоволствие.
Чуден сладкиш!
Близнашки поздрав, Мира 🙂
Този кален сладкиш набързо го прочетох като канелен. И 5 пъти се връщам и препрочитам и всеки път си казвам – ами да, Мира е забравила да каже къде е тая канела, трябва да й пиша :::)))
Ще се пробва скоро, благодаря. (heart)
И аз живея с близнак … ами хубави хора сте 🙂
Честита поредна годинка от календара! Здраве и щастие желая!
А калният сладкиш е чудесен Мира, … вече зная на кого ще се хареса у дома 🙂
Заобиколена съм с близначета и така сред тях никак не ми е скучно:)))
тази кал.която така умело си забъркала ме оставя безмълвна,облизваща се и съзерцаваща великолепните ти снимки (:::::
:))Благодаря за удоволствието!
Едно време (по онова, когато все още тичахме на воля) си правихме кюфтета от кал…:)) Искрено ме усмихваш, Мира! Тортата ти е шедьовър. И да не пропусна да ти честитя – бъди здрава, щастлива, вдъхновена и винаги носи у себе си свежото си чувство за хумор! 🙂
Това с папките и "великото отлагане" ми е толкова познато! 🙂 Натрупала съм папки с рецепти и необработени снимки, кога ли ще им дойде времето?!
Мира, разкошна торта!
Приятни летни дни!
Страхотен, Мира! И вече откраднат:)))
Дани е правила кюфтета от кал, а ние пък правехме торти – украсявахме с листа и цветя. 🙂 Ама тази твоя "кална" торта е върхът, Мира! Да си жива и здрава, отмятай все така вкусно и усмихнато годините си!
Поздрави! 🙂
Мусковадо също е кафява захар.
Хм, какво да кажа, освен, че донякъде си описала мен, а донякъде и половинката ми – и хич не е чудно – и двамата също сме "близнаци":)) Ама пък колко сме добричкииии…за сметка на тези дребнички кусурчета.
Правила съм подобен кален сладкиш от Мисисипи и знам за каква благинка иде реч!
Та да ти е честита тази годишнина, Мира!
Желая ти това, което ти е нужно!
Момичета, много ви благодаря за пожеланията и милите думи!
Нели, и на мен ми се е случвало така да чета едно, а да разбирам съвсем друго в дадена рецепта… засега, поне преди да съм започнала да я правя 🙂
Дани, и ние като малки правехме кални торти и яхния от полски цветя:)
Анонимен, да и мусковадото е кафява захар, но така се опитах да разгранича кристалната кафява захар, която е по-светла и рехава, от мусковадото, което е доста по-плътно и с много по-карамелен вкус, а в рецептата сложих и от двете.