Токио 2 – „гийк“* страната и остров Одайба
към предишната част
към следващата част
** geek – така и не намерих подходяща дефиниция на български, затова ще използвам превод на английската от Merriam–Webster – социално несръчен и непопулярен човек, обикновено интелигентен, който не се вписва в другите хора (в по-стария вариант); човек, интересуващ се и знаещ много в определена област, обикновено техническа/технологична (в съвременния вариант).
За любителите на манга (японски комикси, най-общо казано), аниме (анимационни филми) и видеоигри, Япония е раят на земята. Както и за колекционерите на всичко, което можете да си представите, стига да има изображения на любимите ви герои. При това не само японски такива.
Нашите души на непораснали напълно деца (независимо от белите коси на някои от фамилията) ликуваха ежедневно в продължение на две седмици. Не само заради фигурките, книгите, картите, тениските, ключодържателите и какво ли още не, но и заради местата, които сме виждали „на картинка“ и възможността да се потопим, дори и за малко и съвсем повърхностно в този свят, който познавахме само от екрана.
Стълбището от „Your Namе“
Да започнеш пътуването си в Япония с посещение на… стълбище. Знам, не е много логично, но пък толкова отговарящо на нагласата ни. „Your Name“ („Твоето име“) е пълнометражен анимационен филм от 2016 година на режисьора Макото Шинкай. Романтичното фентъзи разказва за едно момче и едно момиче, които си разменят телата в различни моменти и всичко, което се случва след това, техните мисли, писма, приятелство и може би още нещо. В един момент на действието (няма да издам кой, обаче… ако искате да разберете, изгледайте филма), те се разминават на едно стълбище в Токио. Това стълбище наистина съществува! И тъй като вкъщи много харесваме филма, това беше първото място, което бях планирала за посещение. След излъчването на филма и особено, след като е набрал популярност, стълбището е станало известно място за посещение от почитатели, така че може да се наложи да почакате за добра снимка. А точно до него има и храм, който придружителите ви могат да посетят, докато вие чакате на опашка за снимка на стълбището.
Наблизо има още едно място, което също се вижда във филма, един пешеходен мост над улица (ние, обаче, не стигнахме до него).
Светилището Kanda Myojin
Сигурно ще се запитате какво толкова „гийк“ има в едно шинтоистко светилище. Ще разберете след малко, нека първо да ви разкажа малко история. Светилището е построено през 730та година в съвсем различен квартал и е преместено веднъж през 1601 година и после, още веднъж, на сегашното му място през 1616г. То е посветено на три божества: Daikokuten (божество на богатството, семейството и плодородието), Ebisu (божество на рибарите и на богатството) и на обожествения феодал от Х век Тайра Масакадо.
Тъй като светилището е разположено в квартала Акихабара, където кипи богата търговия и са съсредоточени множество IT фирми и магазини за техника, видеоигри, всякакви стоки, свързани с игрите и анимационните сериали и книги, то е много почитано от работещите наоколо служители и търговци. Преди около двайсетина години по молитвените дъсчици, наречени „ема“ в светилището започват да се появяват рисунки, напомнящи анимационни герои. Това течение бързо набира популярност и в момента почти всички дъсчици в светилището са изрисувани (с повече или по-малко талант).
Кварталът Akihabara
Това е меката за почитателите на компютърна техника и програми, видеоигри, манга, фигурки и продукти с образи от най-известните филми и игри. Представете си няколко улици с редици магазини с всякакви размери (от съвсем дребни магазинчета с по един продавач, до многоетажни молове), отрупани с неонови надписи и ярки картинки, от които преливат всякакви изкушения (за любителите на този тип продукти). Без да забравяме и гейминг-центровете – многоетажни сгради с най-разнообразни игри – от автомати, където със щипка се опитваш да вдигнеш наградата си до блестящи и пищящи електронни игри от всякакъв вид и за всяка възраст. Достъпът е напълно свободен, имате нужда само от (много) монети от 100 йени. Няма да ви описвам шума на всеки етаж, къде от играта, къде от играча, къде от зрителите. Камбанката се опита да изиграе една партия на игра с любимия ѝ анимационен герой… на японски, без да знае правилата, на принципа „важното е да участваш“. Издържа не повече от минута срещу противниците си, но поне се забавлява.
От „големите“ магазини, ние се отбивахме основно и най-често в Animate (за манга и всичко, свързано с манга, аниме и т.н.), при това не само в Токио, но и в Хирошима и Осака. А като гейминг-център, няма как да пропуснете Taito Station – те са навсякъде и се виждат отдалече с огромното червено лого, като най-големият е в Акихабара (точно, където се отбихме и ние).
Gashapon – играчките в капсули
Тук е моментът да отворя скоба за един по-особен вид игрални автомати, или по-скоро машини за дребни играчки. Това са т.нар. „gashapon“ – машини, в които пускаш няколко монети, завърташ ръчката и получаваш подарък полупрозрачна капсула, в която има дребна играчка – фигурка, ключодържател, щипка за листове хартия, магнит. Във всяка машина играчките са на определена тема. Целта е, разбира се, да похарчиш пари, за да събереш всички играчки от серията. Темите могат да бъдат всякакви – манга, аниме, супергерои, певци, актьори, хранителни продукти, монументи (световни, или японски)… вариациите са безкрайни. Измислени през 60тте години от компанията Bandai, тези автомати се радват на огромна популярност и са буквално навсякъде – в големите магазини, на улицата, в специализирани магазини само за тях, по забележителностите. Признавам, ние също се поддадохме (няколко пъти) на изкушението, в резултат на което в момента Камбанката има повече фигурки, отколкото ключове на ключодържателя си, а аз си защипвам черновите, където си водя записки на работа с много сладурска щипка с анимационната версия на певец от младежка група.
Maid Café At Home
Започвам с предупреждението, че това е една много специфична институция и преживяването в нея е също много нетипично и не би допаднало на всеки човек или вкус.
Maid Café са заведения, където сервитьорките са облечени в униформи на камериерки/субретки (maids), като идеята е да приличат максимално на нарисуваните героини в манга или анимационно филмче. Костюмите им са преувеличени, цветни, с бухнали къси поли и дълги чорапи, косите са сплетени на плитки или кок, с панделки, диадеми или други аксесоари, например, котешки ушички. Самите момичета са млади (не повече от 22-25 годишни), нежни и много красиви. Цялостният им облик трябва да навява асоциация със „сладко“ или „сладурско“ (kawaï), почти по детски наивно, а не прелъстително. Те ви посрещат, настаняват, говорят си малко с вас и ви сервират храната или напитките. Действията им са на моменти преувеличени, както и гласовете им. Държането им е доста експресивно и експанзивно, именно за да отговаря на очакваните кодове за „сладко“ държане от страна на женските героини в рисуваните книги или филми. Ролята им е да обслужват посетителите, да се снимат с тях, да разменят няколко думи, но в никакъв случай не отива по-далеч. Е, предполагам, има и неделикатни хора, които опитват нещо повече, но за щастие, надявам се, това не е целта на посещението на Maid Café от страна на средностатистическия клиент.
Честно казано, доста се колебах дали да включа този тип забавление в семейната ни програма, но след като обсъдихме, решихме все пак да пробваме преживяването.
Речено-сторено! Няколко дни по-късно имахме резервация в Maid Café At Home в квартала Акихабара. При резервацията избираш пакет с различни услуги – напитка, храна, снимка, игра, като цените варират в зависимост включените в пакета неща. Нашият включваше такса „вход“, безалкохолна напитка, млечен шейк и снимка с някоя от дежурните maids, с обща продължителност от един час. При пристигането ни в залата, ни настаниха на маси в редица, разположени амфитеатрално с изглед към сцената, на която посетителите биват извиквани за снимката (ако сте стеснителни, имайте го предвид). В самата зала посетителите бяха изключително разнообразни – млади мъже, двойки, групи приятели, приятелки празнуващи рожден ден, семейство с деца, туристи като нас.
Една maid дойде при нас, представи се, с усмивка ни обясни правилата на английски (добре, че ги бях прочела предварително, иначе щеше да ми трябва малко въображение) и какво включва посещението ни. Попита ни откъде сме и реакцията ѝ беше изключително бурна при споменаването на Париж, Франция. Ние се опитахме да отвърнем в същия доста приповдигнат стил, но с доста по-малко грация и естественост от нея. Избрахме си безалкохолните напитки (за мен лате с чай мача) и млечните шейкове. Към латето имах право на „сладка“ рисунка на животно по избор и се спрях на зайче. Млечните шейкове на вид изглеждаха сякаш съдържат достатъчно калории за няколко дни напред, но учудващо, не бяха много сладки. Което беше добре дошло. Малко след това, „нашата“ maid ни донесе каталог със снимките на всички момичета, присъстващи този ден, да си изберем с коя от тях искаме да се снимаме. Ние отговорихме, че бихме се радвали да се снимаме с нея, и така всички останаха доволни. Извикаха ни на сцената, направихме снимките, като заемахме достатъчно „сладки“ пози (сърчица с ръце, ръцете под брадичката или отстрани на лицето) и час по-късно бяхме готови да поемем към следващия етап на японското ни приключение.
Равносметката – За мен, като възрастна бяла жена, идваща с европейското си възпитание и с близо 20 години англосаксонска корпоративна култура зад гърба си, идеята млада госпожица в костюм на домашна помощница да ме нарича „принцеса“, да ми казва, че целта ѝ е да се подчинява на желанията ми и да си избирам момиче, с което да се снимам по каталог беше твърде… несвойствено… да го наречем и ме извади донякъде от зоната ми на комфорт. Но самите момичета бяха изключително мили и направиха преживяването доста по-малко неудобно, отколкото очаквах. В крайна сметка, не съжалявам, че го пробвахме, но и не бих го повторила.
Часовникът Ghibli
Или както е истинското му име, Nittere Ohdokei, е анимиран часовник на фасадата на сградата на телевизия NTV (Nippon Television Network Corporation) в квартала Шиодоме. Дизайнът му е на известния режисьор на анимационни филми и един от основателите на студиото за анимационни филми „Джибли“, Хаяо Миязаки. Ако името на режисьора не ви говори нищо, може би сте чували за някои от неговите филми – „Моят съсед Тоторо“, „Замъкът в небето“, „Доставките на Кики“, „Принцеса Мононоке“, „Отнесена от духовете“, „Наусика от долината на вятъра“ – изключително красиви, поетични и човешки.
Часовникът е открит през 2006та година и фигурките на него напомнят на рисунките и атмосферата от филма „Замъкът в небето“. Когато четох за него, разбрах, че е голям. Но не очаквах да е чак толкова голям – висок 12 метра и широк 18 метра. На кокоши крачета! А в определени часове, автоматичните фигурки по него оживяват.
Препоръчвам, ако сте почитатели на филмите на Миязаки. Иначе самият квартал не е интересен за посещения, тъй като се състои основно от офис-сгради.
Кварталът Harajuku
Място за младежка мода и косплей (по-специфични костюми), на моменти ексцентрична и на границите на добрия (по европейските представи) вкус. Улица Такешита и прилежащите ѝ улички са цветни, шумни и пълни с магазини за всякакви дрехи и аксесоари, фризьорски салони или заведения. Тук може да срещнете младежи в ученически униформи, в класически изчистен стил, както и облечени в най-невероятни цветове, кройки и аксесоари. На едно място.
JoJo Style Bar DIO в град Накано
В Европа ресторантите, фризьорските салони и различни типове магазини и услуги се намират обикновено в помещения на приземния етаж. В Япония те могат да са на всеки етаж в сградата – от мазето до покрива. Имайте го предвид, когато търсите ресторант по адрес и не го виждате веднага, понеже може да е някъде по етажите.
В град Накано, на третия етаж на малък блок, зад врата с рисунка на ковчег, се намира миниатюрен бар, посветен на мангата и анимето JoJo’s Bizarre Adventure. Барът е с размерите на гарсониера, с не повече от 3-4 маси и няколко стола на тезгяха. Резервации се правят през Туитър, барманът почти не говори английски, менюто на коктейлите е списък с препратки към аниметата, но без никакво описание или съставки. И до ден днешен не знам какво пихме! Но декорът е пълен с фигурки, книги и предмети, от света на JoJo, а на телевизора вървят всички серии на анимето. На японски. Пълно потапяне в атмосферата. Заслужава си, ако сте фенове. Аз го намерих, защото JoJo’s Bizarre Adventure е любимото аниме на щерката и исках да я зарадвам (и мисля, че успях!). Ако търсите само къде да изпиете някое питие, не бийте път дотам (Накано е на около 30 минути път с влака от Токио), особено в пиков час.
Музеят TeamLab Planets
Този интерактивен музей, както и атракциите по-надолу, се намират в района Одайба. Всъщност Одайба е серия изкуствени острови, чийто строеж е започнал в края на периода Едо (1603-1868) и целта им е била да защитават Токио при нападение откъм морето. Впоследствие строежът им се разширява, островите стават по-големи и в края на 90тте години кварталът става популярна туристическа и шопинг дестинация. Свързан е със сушата с няколко моста, а като транспорт – с линията Urikamome, чиято особеност е, че влакчетата са без машинист и може да седнете най-отпред и да „карате“ влака. Ние седнахме най-отзад и пак „карахме“ влака. Наобратно.
Музеят TeamLab Planets няма постоянна изложба, не е музей в типичния смисъл на думата – да излага картини или скулптури. В него се представят сетивни преживявания, някои от които са и с участие от публиката. Посетителите се събуват боси, за допълнително усещане във всяка зала. А в една от инсталациите нагазвате направо в дълбока до коленете вода, върху която се прожектират фигури на шарани, чието движение се изчислява от компютър в зависимост от броя и скоростта на движение на посетителите. От всички инсталации, за мен най-красивата и впечатляваща беше залата, в която сядаш на огледален под и на екрани около теб прожектират падащи цветове, заедно с релаксираща музика. Усещането е сякаш летиш сред облак черешов цвят. Аз направо легнах на пода и можех да остана там до края на деня.
Атракцията Attack on Titan в Tokyo Joypolis
Представете си „мол“ за забавления. За малки, големи и още по-големи. Ето това е Tokyo Joypolis : различни атракции, игри, кафенета на няколко етажа. Може спокойно да прекарате цял ден там, стига да имате достатъчно финанси (и, разбира се, да си падате по този тип развлечения). Тъй като Attack on Titan е след любимите анимета на фамилията, реших да ги заведа на интерактивната тематична атракция в Tokyo Joypolis. Идеята е, че се потапяте в атмосферата на филмчето като доброволци за защитници от Корпуса и костюмирани актьори играят ролята на ваши инструктори (на японски, разбира се) по време на началното обучение, когато започва атака на селището от група титани и вие трябва да излезете невредими от атаката. Стените се тресат, подът се накланя, тряскат гръмотевици, а титаните ви гледат през прозореца. Както може да си представите, успяхме все пак да излезем невредими. И доволни.
Статуята Gundam Unicorn
Gundam е анимационен военен сериал, в който главните герои са огромни, управлявани от хора роботи, като действието се развива в космоса. Сериалът набира популярност през 80тте години, която продължава и до днес. В Япония има няколко огромни статуи на роботите от филмчето, едната от които се намира пред входа на търговския център DiverCity в Одайба. Ние, естествено, се отбихме да я видим, преди да потеглим към близкия кей и последния етап от пътешествието за деня.
Мостът на дъгата – Rainbow Bridge
Този двуетажен мост свързва острова Одайба със сушата и също така е една от основните гледки там. Особено красив е привечер и през нощта, когато е осветен. А откъм страната на Одайба се открива чудесна гледка към града и кулите Tokyo Tower и Tokyo Skytree от ляво и от дясно на моста. А ако искате да се насладите пълно на гледката, може да се върнете към града с корабче по реката, както направихме ние – от Одайба до хотела ни в квартал Асаскуса, минавайки под мостовете и радвайки се на нощните светлини на Токио.
към следващата част