Към Изгряващото слънце – II

Токио – основните забележителности

Дълго време обмислях как точно да структурирам публикацията за разходките ни в Токио. Дали да е по дни, по квартали, по тип забележителности… И накрая реших да е по тип забележителности – първо да напиша по няколко реда за по-традиционните и после да отделя достатъчно време и за тези, подходящи за (не)пораснали деца.

И да оставя снимките да говорят за себе си.

Храмът Senso-Ji в квартала Асакуса

Може би една от най-популярните и най-известни забележителности в Токио. Всъщност, това е най-старият храм в Токио (построен през 645г) и посветен на богинята на милосърдието, Каннон. Влизането в храмовия комплекс става през портата Каминаримон (Порта на гръмотевицата), на която има закачен един огромен фенер. Улицата Накамисе, с множество магазини за харни и сувенири води до втората порта вече пред самия храм. А около основния храм, има още няколко други храмове и светилища, както и красив парк с поток. И много щандове с улична храна.

И, понеже е една най-популярните и най-известни забележителности в Токио, посетителите са много. По всяко време на деня (е, може би ще са по-малко към 3 сутринта, но ние не пробвахме)! Първия ден бяхме пред храма в 8ч30 сутринта и вече имаше доста хора (и желаещи да се снимат пред фенера… също като нас). На следващия ден, тъй като хотелът ни беше на 5 минути пеша от храма, аз успях да отида в 6ч45. И пак имаше хора, макар и доста по-малко. Основно токийци, бързащи за работа, или разхождащи кучетата си, но и някои доста ентусиазирани туристи. Успях да си поговоря малко с една млада дама от Хонг Конг, да се порадвам на рисунките по металните щори на затворените магазини, та дори и на връщане да занеса на домочадието закуска в леглото (от близката пекарна).

Храмът Sengaku-Ji

Чували ли сте историята за 47те ронини? А може би сте гледали едноименния филм с Киану Рийвс? Признавам, аз съм от вторите – първо гледах филма и доста по-късно научих, че той е всъщност по истински случай. Това е една много „японска“ история за чест, вярност и възмездие.

През 1701 година знатният феодал Кира Козеносуке се държи грубо със съперника си Асано Такуминоками в замъка на шогуна в Едо (днешно Токио), провокирайки го и обиждайки самурайската му чест. Нервите на Асано не издържат, той вади меча си и ранява Кира, с което нарушава протокола в замъка, забраняващ битките с меч на територията му. Въпреки че законът би трябвало да накаже наравно и двете страни в разпрата, само Асано е осъден да извърши ритуално самоубийство (сепуко), а Кира е оневинен. Семейството на Асано изпада в немилост, губи властта и влиянието си, а васалните му самураи (47 на брой) остават ронини (самураи без господар). Под ръководството на капитана им, Оиши Кураноске, в продължение на близо две години ронините се крият и планират отмъщението си към Кира. През декември 1702 година, успяват да проникнат в къщата на Кира, убиват го и занасят отрязаната му глава на гроба на господаря си Асано. След което се предават в ръцете на закона и извършват ритуално самоубийство по заповед на шогуна.

Техните гробове, както и гроба на вдовицата на Асано се намират в храма Сенгаку и посетителите са помолени при посещението си, да закупят пръчици тамян и да ги поставят запалени на всеки гроб, за запазване на спомена за верните самураи.

Светилището Meiji Jingu

Шинтоисткото светилище Мейджи е посветено на обожествените духове на първия император на съвременна Япония, император Мейджи (1867-1912) и неговата съпруга, императрица Шокен.

Светилището е разположено в огромен парк с дървета, дарени от всички краища на Япония, и при него се влиза през тория (порта) с височина 11 метра. Ториите се намират на входа на светилищата и разделят светското от духовното. Минавайки през торията на светилището Мейджи, оставяте шума и оживеността на големия град зад гърба си и ги заменяте със спокойствието и тишината на парка. В близост до основните сгради на светилището ще минете в близост до „стена“, направена от бурета от саке, които са дарявани всяка година на светилището. Срещу тях има и стена от бъчви от вино, дарени от Франция. А във вътрешния двор на светилището ще видите две дървета, свързани с въже, символизиращи добрата връзката между съпрузите.

Кулата Tokyo Skytree

Близо до квартал Асакуса и почти на брега на река Сумида, се извисява кулата Tokyo Skytree със своите 634 метра. Телевизионната кула е най-високата сграда в Япония и в подножието ѝ се намират голям търговски център и аквариум. В самата кула има две наблюдателни площадки (на 350 и 450 метра) и от тях се открива панорамна гледка на Токио отвисоко. Не бях планувала посещение на наблюдателните площадки, а по-скоро на търговския център Solomachi под тях, чийто четвърти етаж се оказа рай за любителите на манга, аниме и видеоигри.

На кулата се полюбувахме отблизо и отдолу през единия ден и сутрин и вечер отдалеч и в цялостност в продължение на седмица, тъй като към нея се откриваше страхотна гледка от изхода на метрото до хотела ни. Самата кула вечер беше осветена, като цветовете се меняха ежедневно. Почти до кулата се намира група сгради, сред които най-впечатляващата е сградата на корпорация Asahi, произвеждаща една от най-популярните марки бира. Самата сграда е облицована в жълто стъкло и отгоре с няколко реда бели прозорци, напомнящи халба бира с пяната.

Sumida Hokusai museum – музеят, посветен на Хокусай в квартала Сумида

Няма начин да не сте виждали снимка или репродукция на гравюрата „Планината Фуджи под голямата вълна на Канегава“ на японския художник Кацушика Хокусай (ако не сте, Гугъл ще ви е пръв приятел). Тя е може би най-известната от серията му „36 гледки към планината Фуджи“. Художникът е роден и живял през по-голямата част от живота си в квартала Сумида, където се намира и посветеният на живота и творчеството му музей. Всъщност не само на неговото творчество, но и на историята и техниката на японските гравюри. Разбира се, няма как да пропуснете и „Вълната на Канегава“. В самия музей снимките са забранени, затова мога да ви предложа само фасадата му.

Градината Shinjuku Goyen в квартал Шинджуку

Това е един от най-известните паркове в Токио, който отначало е бил част от феодално имение през епохата Едо (1603-1880) и после е бил престроен на ботаническа градина и прехвърлен на императорското семейство. В момента е държавен парк, в който различните части представляват различен тип градини (японска, английска, френска). А големият брой вишневи дървета в него през пролетта го правят едно от известните места за „ханами“ (наблюдение на цъфналите вишни).

По време на нашето пътуване, вишните бяха отдавна прецъфтели, но храстите азалии бяха в пълен цъфтеж и изпълваха пейзажа с нюанси на бяло, розово и цикламено. Разходете се сред градините или просто поседнете някъде и се любувайте на гледките. А за любителите на аниме, част от действието на филма Garden of Words се развива именно в този парк.

Кварталът Ginza – или поне няколко улици от него

Признавам, Гинза не ни беше цел за посещение. Големи улици, с модерни сгради и магазини на повечето луксозни марки. Някак си не за това отидохме до Токио. Затова просто ги минахме набързо на път за рибния пазар Цукиджи. От архитектурна гледна точка, интересът ми беше леко стимулиран от сградата на Сейко (с часовника), както и на театъра Kabuki-Za със старомодния си вид, контрастиращ с модерните сгради наоколо и в който се представят традиционни театрални постановки (кабуки).

Рибният пазар Tskukiji

Дълго време пазарът Цукиджи беше особено известен с търговете на улова на риба тон и продажбите на риба на едро. Тази т.нар. „вътрешна“ част от пазара вече е затворена от октомври 2018та насам и е изнесена на друго място, в квартала Тойосу. „Външната“ част на пазара Цукиджи е все още отворена, като там са съсредоточени магазини за продажба на риба на дребно, както и мноооого ресторанти. Основно за риба и морски деликатеси, разбира се, във всички цветове, форми и размери. Ще срещнете непознати досега видове риба или водорасли, цели или разфасовани и готови за консумация.

Ако искате да видите пазара в момента на пълно оживление, идете там сравнително рано, тъй като до обед повечето магазини вече са затворени. Ресторантите, обаче, работят и до по-късно, като пред най-популярните от тях на най-централните места се вият дълги опашки. Ако не ви се чака, може да се шмугнете в страничните алеи, където има също толкова много ресторанти, в повечето от които няма туристи, а само местни посетители и където ще хапнете също толкова вкусно, колкото и на по-популярните места.

Кулата Tokyo Tower

Ако при вида й получите чувство за „дежа вю“, не се притеснявайте, нормално е! Кулата е построена по модел на Айфеловата кула в Париж като символ на следвоенното развитие на Япония и даже е с 3 метра по-висока от френската си посестрима. На самата кула също има две наблюдателни площадки, от които може да видите Токио от високо. Ние не се качихме, предпочетохме да се разходим в парка около кулата и да й се полюбуваме отдалече.

Гледката от високо от Tokyo Metropolitan Government Building

Все пак в един момент трябваше да видим Токио от високо. За целта бях избрала безплатната обсерватория на седалището на управата на токийския мегаполис (Tokyo Metropolitan Government Building), който се намира в квартала Shinjuku. Посещението е много добре организирано и означено, още от изхода на метрото, а бърз асансьор ви завежда на 45ия етаж, откъдето се открива гледка към Токио, а при хубаво време се вижда дори и планината Фуджи. При хубаво време, обаче! Отначало бях предвидила посещението още на първия ден от пристигането ни, по време на „златния час“, за да можем да направим страхотни снимки (разбира се!), но не успяхме да стигнем дотам и със съжаление се наложи да направя промени в програмата и да отложа качването за друг ден. В деня на нашето посещение валеше дъжд, а облачността беше ниска. Не е проблем ако сте на земята, но на 45ия етаж обсерваторията беше обвита в мъгла и дъждовни капки, та не се виждаше почти нищо… не най-добрата комбинация за страхотни снимки. Затова, проверявайте прогнозата предварително!

Е, все пак освен дъжда имаше и малко вятър, та мъглата се поразсейваше от време на време и успях все пак да направя няколко снимки (страхотни или не). Тук е моментът специално да отбележа присъствието на гидове-доброволци в Обсерваторията, които с удоволствие ви разказват за историята на града, сградата и ви обясняват гледките.

Лудото кръстовище Shibuya Crossing

Шибуя е кварталът, посветен на младежта и младежката мода и култура. В него ще видите много магазини, молове, неонови реклами, ресторанти и клубове. Място за пулсиращото сърце на младостта. И едно голямо кръстовище, което можеш да пресечеш надлъж, нашир и накръст и което гъмжи от народ и рязко опустява, когато светне червеният светофар. Ние го минахме четири пъти. Ако искате да видите пресичащата тълпа, може да се качите на втория етаж на някои от магазините или кафенетата (напр. Старбъкс) отстрани на кръстовището. Но гледката, дори „от земята“ е впечатляваща.

Точно до кръстовището, на един от изходите на гарата се намира и статуята на кучето Хачи(ко), чакало вярно стопанина си да се върне от работа години след смъртта му. Статуята, освен туристическа забележителност и символ на верността на кучето към стопанина му, е и популярно място за уреждане на срещи, нещо като „Попа“ за софиянци (всъщност, софиянци още ли си уреждат срещи на Попа?). Ние фамилно, обаче, не си уредихме среща там, а даже се и разделихме – Камбанката отиде по магазините за дрехи, а ние с ПП – в магазина Don Quijote Megastore, където освен сувенири и множество местни лакомства на добри цени, може да намерите всичко, за което се сетите, даже и неща, които не знаете, че могат да бъдат измислени.

С това завършвам разходката из по-класическите забележителности и ви казвам до скоро!

към следващата част