Япония – Организация и общи впечатления
Какво изниква в съзнанието ви като чуете „Япония“? Небостъргачи и неонови надписи? Оживеното кръстовище на Шибуя? Анимация и видеоигри? Жени и мъже в кимоно на чайна церемония, където всеки жест е премерен и натоварен със символика? Бонсай и икебана? Самураи с мечове? Традиция и съвременност? Калиграфски изписани и неразбираеми йероглифи? Млади момичета, облечени като субретки с панделки в косите и чуруликащи гласчета? Мъже в костюми, играещи на видеоигри в препълнени зали? Храмове и градини? Огромни купи с рамен? Всичко това наведнъж?
Япония беше за нас мечтана в продължение на години и дълго планувана и очаквана посока. Едва тази година успяхме да съберем на едно място всички необходими условия за незабравимо пътуване в Страната на Изгряващото слънце.
Преди тръгване, на няколко пъти от различни места чух предупреждението да не тръгвам с голямата кошница с очакванията, за да не се разочаровам, когато на място представата ми не съвпадне с реалността. Та нали японците са измислили „парижкия синдром“ – състоянието на депресия, когато при посещение в Париж, френската столица се окаже съвсем различна от тази, която са създали във въображението си. Обещах да послушам предупрежденията… и, понеже съм човек-оптимист, поех на път с най-голямата кошница с очаквания. Япония не само я напълни, но дори я и препълни!
Затова вероятно, на моменти ще звуча твърде ентусиазирано, но за нас това пътуване беше не само сбъдната мечта, но и незабравимо изживяване и желание да се върнем за още. Някои хора може би наистина са преживели „парижки синдром“ на японска територия, но не и ние. За нас всяка минута беше радост. Дори и когато се лутахме сред изходите на гарите, или сутрин се събуждах със схванати колене, не съжалявахме и за момент.
Впечатленията
Това са личните ми усещания на турист, отбил се за малко и желаещ да се върне за повече. Ясно ми е, че само съм позачегъртала повърхността и съм видяла само част от лицата, които страната може да покаже на посетителите.
Япония е тиха – шумът на уличното движение в мегаполис като Токио е доста по-слаб от този в Париж, тишина се пази и в транспорта, тихо е и в храмовете, и в малките странични улички.
Япония е шумна – от магазините се чуват пеещи реклами, зеленият светофар на кръстовищата е придружен от звуков сигнал, асансьорите ти „говорят“, игрите в игралните зали „говорят“, влаковете „говорят“, дори и микровълновата фурна ти „говори“.
Япония е униформена – учениците носят униформа, такситата са „униформени“, редиците salary men в тъмните костюми и бели ризи са почти униформени.
Япония е разнообразна – младежката мода може да изглежда понякога доста екстравагантна в европейските очи, косплеят се среща много по-често, отколкото на други места, а някои от магазините в района Харажуко предлагат направо облекла от паралелна вселена.
Япония е традиционна и церемониална – абсолютно лаишките ми наблюдения на хората в метрото, ме навеждат на мисълта, че кимоното не е само да се накиприш за снимка, а наистина се носи и в „истинския“ живот по различни поводи. А дори и дребните жестове от ежедневието (опаковане на покупка, подаване на ресто) са прецизни и елегантни, идващи сякаш от време, където никой не бърза. Научих се отново на търпение.
Япония е организирана – табелките са навсякъде, указанията са навсякъде, опашките са навсякъде и всички чинно ги спазват.
Япония е хаотична – особено когато се озовете в сутрешен пиков час в тълпата на най-голямата гара в Токио (Шинджуку) и трябва да си пробиете път няколко нива по-нагоре. Най-странното е, че в цялата тази тълпа, не успявате да се сблъскате с никого, и никой не ви избутва в последния момент за място пред вас на ескалатора.
Япония е небостъргачи и неонови надписи, но Япония е и малки улички с ниски дървени традиционни къщи. Япония е еднотонна в гамата облекло на хората в ежедневието, но Япония е и цветна в парковете и градините. Япония е тихото изкуство на икебана и бонсай, но Япония е и ярко мигащи видеоигри и цветни манга, пълнещи няколко етажа в голям магазин.
Япония е внимание към дребните детайли във всеки аспект на живота.
Това е Япония, каквато я видях и усетих.
Организацията
Ще излъжа, ако ви кажа, че самостоятелното организиране на семейна екскурзия до другия край на света е нещо бързо и лесно. Изисква се доста време, четене, ровене и разходки из Гугъл мапс. И безценните съвети на потребителите от форума на Магеланци.
В края на поста съм дала линк към файла с програмата ни за пътуването, който може да ползвате като основа за организацията на вашето. Освен набелязаните забележителности (в различна степен на „задължителност“), той съдържа още и линкове и адреси на хотелите, където отсядахме, монументите и някои от посетените от нас ресторанти. За храната (и ресторантите) ще има отделна публикация.
Летяхме от Париж през Франкфурт и кацнахме рано сутринта (8ч10) в Токио на 22 април и излетяхме обратно пак оттам в 11ч35 на 8ми май, което ни даде 16 пълни дни на място.
Пътувахме трима – аз и двама тийнейджъри. Едната – на години и на акъл, другият – само на акъл.
Разпределението по интереси в скромния ни, но сплотен колектив, бе както следва:
– любители на манга, аниме и поп-културата като цяло – 2.5 бр.
– любители на (ретро) компютърни игри – 2 бр
– любители на азиатска козметика – 2 бр. (не са същите като горните два)
– fashion victim и шопахолик – 1 бр.
– любители на изкуството – 1.5 бр.
– любители на храмове, дворци, градини – 1 бр. + още един по принуда
– пишман-фотограф, способен да се мотае в продължение на 10 минути, за да докара една (недотам) читава снимка – 1бр.
– полупросветен любител-кулинар – 1бр.
– любители на японската кухня – 3 бр., със склонност за опитване на нови неща между 7 и 10 по десетобалната скала (в зависимост от члена на семейството).
При такава хомогенност във вижданията на трима ни, можете да си представите, че съставянето на програма, която да е угодна на всички, застрашително се доближаваше до организацията на правителствена среща на високо равнище.
Опитах се да има от всичко по малко – история, забавления спрямо нашите интереси, хубава храна (то май лоша нямаше) и красиви гледки. Гледах по възможност да комбинирам места, които са в един район, за да не губим време в лутане из целия град. Естествено, не успяхме да „изпълним“ всичко, оставихме някои от набелязаните места за „следващия път“. А до някои изобщо не стигнахме – като музея на Студио Джибли. Билетите за него се пускат в продажба на 10то число от дадения месец за следващия, в 2 часа сутринта френско време. Когато се включих няколко часа по-късно, всички дати и часове бяха вече разпродадени. Затова, ако искате да го посетите, ще се наложи да си легнете късно (или да станете рано).
За доста от храмовете билети не са необходими, или ако са, бързо се купуват на място, дори и по време на Златната седмица (точно по време на нашето пътуване, когато се събират няколко почивни дни накуп). Единствените билети за посещения, които бях купила предварително, бяха за имерсивния музей TeamLab Planets в Токио и за качването на обсерваторията Umeda Sky в Осака.
Силно препоръчвам да проверите сайта на Японската Национална Туристическа Организация (JNTO), както и сайта japan-guide.com – пълни са с полезна информация, адреси, дори и препоръчани маршрути за разходка в градовете или районите. За мен те бяха изключителен помощник.
Настаняването
В Токио, Хирошима и Йокохама отседнахме в хотели от веригата APA. Повечето от тях са с изключително добро местоположение и са с чудесно съотношение качество/цена. Също така във всеки от тях имаше на етажа или във фоайето машина за топли и студени напитки, микровълнова фурна, както и перално помещение (необходимост, когато пътуваш за повече от седмица). Пробвахме също така закуските в хотелите в Хирошима и Йокохама и останахме много доволни. Леглата са удобни, козметиката – чудесна, както и качеството на безжичния нет. Стаите, обаче, могат лесно да ви стреснат с малките си размери. Като сложите двама души, два големи куфара, два малки куфара, две раници иииии… мястото бързо се запълва.
В Токио хотелът ни беше на няколко минути пеша от една от големите забележителности на града (храма Senso-Ji), на станция с две линии на метрото, едната от които водеше почти директно до летището Ханеда (където кацнахме). Самият хотел беше в тиха улица, с къщи и жилищни блокове, с денонощен магазин наблизо и с доста ресторанти и кафенета (в едно от тях една вечер даже снимаха филм или сериал).
Хотелът ни в Осака (от друга верига) също беше с добро съотношение на качество и цена, със същите удобства, любезен персонал и много добро разположение, близо до няколко станции на метрото и една от големите гари на града.
В Киото отседнахме в нает апартамент, понеже исках да имам подръка пералня (не бях обърнала внимание на наличието на такава в хотелите по онова време). Апартаментът беше добър, в малка къща на тиха улица, добре оборудван и на добра цена. Единственият му недостатък беше местоположението – поне на десетина минути пеша от автобусна спирка или гара и доста далече от голяма част от местата, които искахме да посетим. В това отношение, не бих го препоръчала, въпреки че собственикът беше изключително приветлив и любезен.
С чисто сърце, обаче, препоръчвам останалите ни места за настаняване.
Тук отварям една скоба за козметиката в хотелите (отсега ви предупреждавам, че ще отварям много скоби). Както може би вече съм споделяла, аз съм голям почитател на азиатските козметични продукти. Затова идеята ми беше по време на пътуването да ползвам осигурените от хотелите шампоан, балсам, гел-душ, лосион за тяло и предвидливо бях взела от вкъщи само кремовете си за лице. И нямах нито едно разочарование и в трите различни видове настаняване. Предоставените за ползване продукти бяха нежни към кожата и с лек ненатрапчив аромат. Ползвах ги с голямо удоволствие. Разбира се, при мен това сработи, понеже кожата и косата ми ми не са особено капризни. Положението със сигурност ще е различно при хора с по-чувствителна кожа или непокорна коса.
Транспортът
Тъй като програмата ни предвиждаше придвижване между доста градове, използвахме абонаментния билет на японските железници, JR Pass. Цената му е доста висока (около 330 евро на човек за 2 седмици, с тенденция за драстично увеличение в близките месеци) и затова ви препоръчвам да проверите рентабилността му спрямо вашата програма. В сайта, посветен на този пас има калкулатор, както и много полезна информация за закупуването му, различните видове влакове, както и маршрути. Може да се закупи с фирма-посредник или директно от сайта. Аз предпочетох да го закупя онлайн, без посредник, но цената му беше около 15% по-висока, отколкото ако минавах през посредник. Предимството на покупката онлайн беше, че с резервирания вече пас имах номер на паса и можех да запазя и места в скоростните влакове (шинкасен) за пътуването ни до Никко, Киото, Хирошима, Осака и Йокохама. Ако купувах паса през посредник, запазването на места щеше да почака, докато получа физическия пас с номер, с който да направя последващите резервации на места. Понеже пътувахме по времето на Златната седмица (седмица, в която се събират няколко празника и много хора вземат отпуска), не ми се искаше да увиснем някъде поради липса на места в желания влак и после да се чудим как да пътуваме от град до друг. Естествено, вие ако пътувате по по-ненатоварено време, или оставате само в един регион, може да си спестите цялото това упражнение. Аз предпочитах да съм спокойна, че логистиката ни е уредена. След като пристигнахме на място, взех разпечатаните пасове (пазете ги внимателно!), както и билетите за запазени места от гара Уено (едно от няколкото места в Токио, където човек може да си изтегли паса). Можеше да го направя и на летището, но опашката ми се видя дълга (не че на гарата Уено не отвисях 45 минути, де).
Токио Метро Пас – покриваше ни голяма част от линиите, които ползвахме в Токио. За 1500 йени (10 евро на човек) можехме да пътуваме навсякъде с метрото в продължение на 72 часа. Купихме го два пъти за седмицата, през която бяхме в Токио. Пасът се изплаща, ако ползвате метрото повече от 3-4 пъти на ден, което беше нашият случай.
В другите градове за транспорта ползвахме или JR Pass-а, за линиите, които покриваше, или предплатена карта Pasmo. Съществуват няколко различни варианта на предплатените карти (IC card) в зависимост от организацията или регионът, които ги издават. Pasmo е картата на токийското метро, но важеше и във всички други градове, при това не само за транспорт, но и за купуване на напитки от автоматите по улицата или плащане в денонощните магазини. Единственото неудобство на предплатените карти е, че трябва да се зареждат на автомати (на гарите, метростанциите или в магазините) с банкноти от 1000 йени.
И, не на последно място – влюбих се в японския транспорт. За човек, свикнал на парижкия, тръгването на обявения за 10:04 влак наистина в 10:04, както и чинното редене на опашка пред вратите на влаковете или автобусите, за да може слизащите да излязат спокойно и да се освободи място за качващите се хора, бяха истински балсам за душата.
Дребните детайли на битието
Тоалетните – първото нещо, което впечатлява западния турист, при това още на летището. Чисти, високотехнологични, с място за багаж и, казах ли безупречно чисти? И това, че са на летището няма никакво значение, чистотата е еднаква на гарите, магазините, ресторантите, метростациите, влаковете, парковете. Извинявайте, че започвам с тези телесни функции, но това са едни много важни подробности от ежедневието. Та, в това отношение може да бъдете абсолютно спокойни и да пиете всичката вода, кафе, чай, саке или бира, които ви се искат, без да се притеснявате как ще ги източите впоследствие.
Интернетът – за нашето семейство, свикнало да има бърз и удобен достъп до интернет по всяко време и навсякъде, липсата му може спокойно да бъде определена като Петия Конник на Апокалипсиса. Също така, понеже съм с изключително добре развито чувство за посока, способно да търси Северния полюс някъде на юг, възможността по всяко време да направя маршрут в Гугъл мапс или приложението за транспорт, беше жизнено необходима. Затова около седмица преди пътуването си инсталирахме еСИМ карти от Ubigi с пакет 10 гБ мобилни данни, които важаха за месец (цена 17 евро). Веднъж на място, само дезактивирахме разговорите и мобилните данни на нормалната СИМ-карта и активирахме еСИМ-а. Впоследствие се оказа, че сме могли да закупим и по-малкия пакет, понеже не успяхме да изразходваме всичко.
Ако не сте толкова интернет-зависими като нас, може да си спестите този разход и да ползвате или приложения за карти, работещи офлайн или безплатния интернет в хотелите, кафенетата и гарите при необходимост.
Денонощните магазини (конбини) – отворени са денонощно и ги има почти на всяка улица, та дори и по няколко на улица (поне в градовете, които посетихме). Най-големите вериги са Lawson’s, Family Mart и Seven/Eleven. В тях може да намерите храни в индивидуални порции, напитки, снаксове, битови пособия, преходници, зарядни устройства, козметика, та дори и колекционерски карти с анимационни герои. Можете да си закупите кафе, или да си го приготвите в тамошните кафе-машини по ваш вкус, да си стоплите порцията ядене в микровълновата печка и да я изядете на място. Тези магазини ни спасиха поне няколко вечери, когато се прибирахме каталясали и имахме сили само да изядем закупената от тях вечеря в хотела/квартирата, да вземем душ и да легнем. Едно от малкото неща, които не продават, обаче, са пресни плодове и зеленчуци. Но пък може да си купите готови порции нарязани в чашка.
Пералните помещения в хотелите – както споменах по-горе, поради дължината на пътуването ни, пералнята беше необходимост за нас. Едва след като вече бях резервирала всички хотели, с удоволствие установих наличието на перални и сушилни на самообслужване в тях. Само ви трябват монети от по 100 йени и около час и половина по-късно прането ви е изпрано и изсушено. Изключително удобство!
Транспортът на багаж между хотелите – също голямо удобство, ако пътувате между повече градове. Съществуват транспортни компании, които могат да превозят куфарите ви между хотелите в различни градове и вие се качвате на влака единствено с раничка или малък багаж и не тътрузите огромни куфари в метрото. Услугата е достъпна от рецепцията на повечето хотели и ни струваше между 8 и 12 евро на куфар (в зависимост от размера). В Киото ние сами си пратихме големите куфари в Осака от гише на транспортната компания на гарата и пътувахме за 2 дни до Хирошима само с куфари с размери на ръчен самолетен багаж.
Автоматите за напитки и какво ли още не – ще ги срещнете навсякъде, още със слизането от самолета. Най-често са за различни видове напитки (кафе, чай, бира, вода, сокове, сода), но може да бъдат и за сладолед, снаксове, готови ястия, плодове, вестници, цигари, памперси, играчки за възрастни, дори и цветя. Според статистиките, има по един автомат на всеки 7 жители на архипелага. Изключително удобни, бързи и лесни за ползване, може да платите в брой, с карта, та дори и с картата за транспорт. Също така, в близост до тях обикновено има и кофи за рециклиране на отпадъците – ценно наблюдение, тъй като по улиците няма кошчета за боклук и обикновено си носите празните опаковки в чантата, понякога дори вечерта до хотела. Аз с нескрито удоволствие установих, че продаваното в тях плодово мляко с вкус на ягода изключително много напомня това в найлоновите пакетчета от моето детство.
Гарите и метростанциите – те направо си заслужават отделна публикация, но ще я спестя. Отне ни няколко пътувания с метрото, за да започнем да се ориентираме по-лесно. Всъщност, докато разберем, че средностатистическата гара на метрото е с размерите на една от по-големите парижки метростанции и човек трябва да внимава за изходите. След това наблюдение, вече знаех какво трябва да правя – същото като вкъщи – преди всяко посещение да погледна кой изход е най-близо до интересуващото ме място. За това може да ползвате различни начини. Единият е Гугъл мапс и голям зуум върху гарата – в повечето случаи имената/номерата на изходите са означени (А5, В9, и т.н.) и така като слезете на перона, по табелките може да се насочите към желаната посока и изход. Другият начин е по-подходящ, когато търсите изход за някоя туристическа забележителност – обикновено на средата на перона има карта на околността и азбучен списък с основните точки/сгради в нея и срещу тях е означен номерът на най-близкия изход. В по-големите гари има и означения по земята, особено, когато гарата обслужва линии на метрото и на железниците. Пероните за шинкасените (скоростните влакове) са означени отделно. Въпреки това, все пак имахме няколко инфарктни ориентирания и лутания на различни гари, но поне бяха със щастлив край. Но без приключения не може. Все пак, предвидете си малко повече време в програмата за ориентиране в гарите.
Разстоянията – като ви кажат, че са големи, вярвайте! Първият ден наивно си представях как две спирки на метрото си ги извървявам като две спирки на парижкото такова – за не повече от 10-15 минути. Отне ни поне 30 (ако не броим времето за спиране, зяпане и снимки). Повече не повторихме упражнението! Няколко дни по-късно, от любопитство проверих колко точно е голям токийския мегаполис. Оказа се, че 23те квартала на Токио са около 20 пъти по-големи от Париж. Затова, пригответе си удобни обувки и се запасете с лепенки!
И приятен път!
