Осака и Нара

Осака

От всички посетени градове в Япония, може би Осака ми хареса най-много, а семейното гласуване я постави почти наравно с Токио. Но докато Токио е доста внушителен мегаполис, Осака ми се видя по-близка и по-достъпна, някак си. Това е град, в който мисля, че бих могла да живея (което за мен е най-високата оценка за даден град). Не на последно място и защото тя се води за кулинарната столица на Япония. Както казва приятелката ми М. (а тя ги разбира нещата, понеже живее в Япония от дълги години), имало поговорка, че токийците си харчели парите за обувки, киотчаните – за дрехи, а осакчаните – за ядене. Как да не харесаш този град? Бих се върнала в Осака поне за месец някой ден, за да обикалям и снимам. И да ям!

Ние останахме в Осака два дни и половина, като голяма част от единия ден посветихме на Нара. Бях предвидила да посетим повече неща, но в крайна сметка решихме да се разхождаме по-спокойно, вместо да препускаме от място на място.

Кварталът Шинсекай

Това беше началната точка на нашата разходка. Името на квартала се превежда като „Новия свят“ и развитието му е започнало в началото на ХХ век, след националното търговско изложение проведено в града през 1903 година. През 1912 година е построена и кулата Цукенкаку (Tsukankaku), по подобие на Айфеловата кула в Париж и символ на квартала. Казват, че постройките в Шинсекай са вдъхновени от Париж и Ню Йорк. Аз специално, не видях особени прилики с Париж. Може би защото очите ми бяха повече привлечени от многобройните и ярки витрини и табели на ресторантите по една от главните улици на квартала, Tsukenkakuminamihon (успяхте ли да го прочетете?). На много от тях, а и не само в този квартал, може да забележите статуи, или изображения на човечета със смеещо се лице, доста наподобяващо гримаса. Това са т.нар. „биликен“ и са нещо като неофициална емблема на града. Изображенията или статуите се считат за символ на късмет или за божеството на „нещата, както трябва да бъдат“. Въпреки, че името им звучи доста по японски, биликените са пристигнали от Америка. Първият биликен е бил кукла-талисман, създадена през 1909 година от учителката по рисуване Флорънс Прец от Канзас Сити. Рисунката на първия биликен е с доста маймуноподобно лице, пакостлива усмивка и стърчаща коса на главата и би трябвало да носи късмет на притежателя си. Биликените пристигат в Япония малко преди втората световна война и добиват популярност да степен статуя на един от тях да бъде поставена в квартала Шинсекай. След войната оригиналната статуя е изгубена, но можете да видите репликата ѝ в кулата Цукенкаку.

Шумните и оживени улици на Шинсекай са много приятни за разходка, както и като място за вкусен обед или вечеря. Дори и да не се качите на кулата, посещението там си заслужава напълно.

Den-Den Town

Както Токио си има Акихабара, така Осака си има Ден-Ден – квартал с магазини за компютри, техника и видеоигри, игрални зали и манга.

Отбийте се там, само ако ви е интересно. Иначе идете по-добре до пазара Kuramon, или другаде, накъдето ви тегли сърцето. Моята програма включваше и Ден-Ден, и пазара. Обаче в Ден-Ден изкарахме толкова време в магазините и, признавам, в секцията с игралните автомати за капсулни играчки (gashapon) в единия от тях, че за пазара не остана много време.

Затова предпочетох да отделим повече внимание на покритата търговска улица Sennichimae Doguyasuji, където има множество специализирани магазини за ножове, клечки за хранене, бенто кутии и различна посуда. Тук беше моментът аз да разглеждам подробно, докато фамилията търпеливо ме чакаше.

Дотонбори

Това е район от няколко улици по протежението на един от ръкавите на реката, където са съсредоточени множество ресторанти, заведения, магазини. Пълен с ярки надписи и неонови реклами и кипящ от нощен живот… пък и дневен. Честно казано, беше ми интересно да го видя, но не ми допадна особено. Любопитно е човек да разгледа ресторантите и кафенетата, техните реклами и табели, но до тук. Още повече, че ако искате да обядвате или вечеряте в района, трябва да се запасите с голяма доза търпение, особено ако уцелите пиков час. Ние обикаляхме близо час със щерката вечерта, докато намерим място, където нямаше нужда да чакаме поне 30-40 минути (а в някои ресторанти направо ни казаха, че не приемат повече посетители).

Близо до Дотонбори е улица Shinsaibashi, където са съсредоточени множество магазини, включително и за козметика. Голяма част от улицата е покрита, което е голямо удобство при проливен дъжд или силно слънце (което беше нашият случай).

Umeda Sky Building

Това е небостъргач, състоящ се от две 40-етажни кули, свързани помежду си с мостове и ескалатор. На последните три етажа на върха им е разположена наблюдателна площадка Kuchu Teien Observatory (обсерваторията на Плаващата Градина), откъдето се открива гледка към Осака от птичи поглед на 360 градуса. Площадката има закрита част, до която се стига с ескалатор някъде на 150 метра над земята, обвит в изцяло прозрачна капсула (имайте го предвид, ако се страхувате от празни пространства под вас). Ако времето е хубаво и не много ветровито, може да се качите и на последния етаж, на откритата площадка. Въпреки, че името се превежда като „градина“, няма градина с растения, но може да приемете разкриващата се пред вас гледка като градински пейзаж.

Билетите за Обсерваторията бяха за ден, но без час, така че можехме да ги ползваме по което и да е време на деня. Отначало бях предвидила да се качим там по време на „златния час“ и да направим снимки на Осака от високо. Но прогнозата за времето предвещаваше дъжд следобеда и привечер, та, след проваления ни от дъжд опит да видим Токио от високо, реших да се качим на върха още от сутринта, когато времето трябваше да е хубаво. И добре, че послушах прогнозата, понеже следобеда наистина заваля и снимките ми отвисоко пак нямаше да станат.

В подземния етаж на сградата има търговски център с няколко магазина и много ресторанти, декориран като японска улица от началото на ХХ век (Takimikoji Retro Shopping Street). За един от ресторантите в нея ще разкажа по-подробно в друга публикация. Ако искате да обядвате/вечеряте там, пригответе се за поне едночасово чакане, особено ако пристигнете в по-пиков час.

Замъкът на Осака

Още един замък с дълга (и в повечето случаи, кървава) история. Строителството му е започнало през 1583 година от военачалника Тойотоми Хидейоши и е бил най-големият замък за времето си. Впоследствие е опожаряван, завладяван, разрушаван и построяван наново множество пъти, докато придобие сегашния си вид през 1931 година. Както и другите замъци, които посетихме, и той е заобиколен от укрепления и ров с вода. Разположен е в огромен парк, в който има красива градина и множество второстепенни постройки. Интересен и контрастът между традиционно изглеждащия замък и съвременните сгради около него.

Ако след разходката имате желание за нещо подкрепително, може да се отбиете в Gram Café в парка на замъка за кафе и палачинки (с вкус на сакура, моля)… а на излизане да попаднете на фенки, събиращи се за концерта на любимата им момчешка група. Или на някоя друга момчешка група, която изнасяше концерт на улицата.

Розите на Наканошима

След като излезете от замъка, може да поемете покрай реката и някъде около половин час по-късно (може и по-малко, ако вървите по-бързо от мен), ще стигнете до остров Наканошима. Това е изкуствен остров, построен в края на XIX век. В единия му край има голям парк, а другата страна e повече със сгради, сред които и няколко музея. В парка има прекрасна розова градина, която просто открадна сърцето ми. Зеленината, заобиколена от високите сгради, цветните и благоуханни рози и спокойствието, което обгръщаше градината напълниха душата ми с радост. След като обиколих (и наснимах) парка отвсякъде, седнах на пейка под чадъра (все пак познаха и следобеда преваляваше) и така прекарах известно време в блажен ступор.

Нара

Нара е първата „уседнала“ столица на японските императори. Преди това, всеки нов император е установявал столицата в избран от него град. През 710 година столицата е установена в град Хейджо, днес известен като Нара.

Нара се намира между Киото и Осака и е на около час с влак от всеки от двата града. Може да разгледате основните ѝ забележителности за ден. Ние бяхме по женски за малко повече от половин ден, понеже сутринта се събудих с мигрена и ми трябваше малко време да се осъзная и да придобия човешки вид. Все пак видяхме някои от най-известните места и дегустирах саке. Интересно, след дегустацията, всякакви останки от мигрена отминаха като по чудо. Успях и да си купя може би най-известното мочи в Япония, но за него ще ви разкажа в специалната публикация, посветена на храната.

Храмът Kofoku-Ji

Това ще е първият от големите храмове по пътя ви, след като пристигнете на гарата на Нара и поемете по една от централните улици, Санджо. Той е построен през VIII век като семеен храм на един от най-влиятелните родове в района. Храмовият комплекс се състои от няколко постройки, сред които и пететажна пагода. В момента на нашето посещение централната зала беше затворена за ремонт, затова я видяхме само отдалече.

Храмът Todai-ji

Името му означава в превод „Големият източен храм“. Той е един от най-първите и най-значителните храмове в Япония (построен през 752 година). Навремето си е съсредоточил толкова власт и влияние не само сред храмовете в района, но дори и в императорския двор, до степен, че столицата е преместена от Нара в Нагаока, за да се избяга от влиянието му. В храмовия комплекс се влиза през огромна порта с висок праг, който трябва да прекрачите, за да оставите светското зад гърба си и да се посветите на духовното. В главния храм ще видите 15-метрова статуя на Буда, а отстрани две по-малки. Имайте предвид, че е забранено да се снима голямата статуя на Буда в анфас, но отстрани може.

В храма има и колона с отвор, който е толкова голям, колкото и ноздрата на Буда от централната статуя. Легендата е, че който може да се провре през отвора, ще получи просветление в следващия си живот. Аз пропуснах (не ми се искаше да се налага да организират спасителна операция на заклещена туристка, пък и току-виж, се наложило да разширяват ноздрите на статуята), та затова в следващия живот ще си остана също толкова непросветлена, колкото и в този. Но храмът и без това е изключително впечатляващ.

Паркът със сърните

Няма как да го пропуснете, понеже се намира точно между двата храма и трябва да минете през него на път от единия към другия. В него на свобода се разхождат стотици сърни. В японската митология, сърните са считани за вестоносци от боговете, затова са силно почитани. Сърните на Нара са станали символ на града и може да ги срещнете навсякъде в парка, а понякога и извън него, та дори и като картинки по кутиите с локални сладости. Изключително опитомени, не се страхуват от посетителите и може спокойно да се приближите до тях да ги погалите, или да ги нахраните със специално продавани за това хрупанки.

А на връщане към гарата за влака, може да попаднете на странични тихи улички с ниски дървени къщи и малки градинки пред тях.

Това е и последният пост за посещенията ни при това пътуване и ви благодаря, че останахте до края. В следващата публикация ще разкажа за впечатленията си от храната в Япония (спойлър – навсякъде беше страхотна!).

към следващата част