Хирошима, Мияджима, Йокохама
към предишната част
към следващата част
Хирошима
Името на Хирошима е неразривно свързано с трагедията на 6 август 1945 година, когато в 8:15 часа сутринта атомната бомба унищожава за секунди града и причинява смъртта на около 70 хиляди души (броят на жертвите е достигнал до около 140 хиляди в следствие на радиацията година по-късно). Бомбата е пусната над района, считан за икономическия и политически център на града и е взривена на около 600 метра над него с ужасните последици, които познаваме от документалните филми и уроците по история.
Единствената частично оцеляла сграда след бомбардировката е Изложбената Търговска Палата на префектура Хирошима (Hiroshima Prefectural Commercial Exhibition Hall). Построена през 1915 година, палатата е имала за цел да популяризира продукти от региона, да бъде място за изложби, лекции и концерти. Днес, сградата с характерния купол е запазена във вида си от август 1945 година и е сурово напомняне за разрушителната сила на атомното оръжие. Останките й са известни под името „Купола на атомната бомба“ (Genbaku Dome) и са началото на големия мемориален парк, посветен на мира (Peace Memorial park).
Ние започнахме посещението си от Купола и продължихме нататък разходката си из Парка на мира. Минахме покрай паметниците, посветени на загиналите и пострадалите студенти, на децата, покрай различните мемориали и молитвени олтари, покрай Вечния огън, покрай градините с розови храсти, изпратени от множество различни страни, чийто аромат изпълваше въздуха и някак си трудно можех да повярвам, че преди по-малко от 80 години градът е бил в разруха. В началото (или в края) на парка се намира и Музеят на Мира, в който са събрани документи и свидетелства за трагедията, с посланието и надеждата тя никога вече да не се повтори.
Може би едно от най-запомнящите се за мен гледки беше мемориалът-кенотаф на загиналите при бомбардировката – арка, през която в перспектива се виждат едновременно и вечният огън в памет на жертвите, и полуразрушеният купол на търговската палата. И под която се намират имената на близо 220тте хиляди жертви или на първоначалния взрив, или починали по-късно от радиацията. Това беше може би един от моментите, в които човек осъзнава, че написаното в учебниците по история, се е случило наистина. Подобно беше усещането ми, когато посещавах и гробищата на загиналите войници по време на битката на Сома, или при дебаркирането в Нормандия. И напомняне какъв късмет имам, че живея в страна, на чиято територия не се води война.
Дълго време се чудех дали да посетим Хирошима, или да оставим повече дни за някой от другите градове. В крайна сметка реших, че заради историческата памет трябва да й посветим малко време. И изобщо не съжалих, понеже Хирошима се оказа много приятна изненада. Градът, разбира се, е изграден отново из основи, с модерен облик и много топла атмосфера.
Особено приятна беше разходката ни из централните улици, шумни и оживени, завършила с пътуване със старинно изглеждащ трамвай.
Замъкът в Хирошима
Разположен на пешеходно разстояние от „центъра“ на града и известен още като „Замъка на шарана“, той е построен в края на XVIти век, за да служи като резиденция на местния феодал (даймио) и да бъде център на военна и икономическа власт в района. Първоначалната му постройка е разрушена напълно от атомната бомба и замъкът е построен отново през 1958 година, но не по съвсем традиционния начин, от дърво, а с включване на бетон в някои части от градежа.
Замъкът е ограден от стена и ров с вода, които трябва да прекосите (не с плуване!) преди да влезете в парка около основната сграда. В средата на парка се намира високо кичесто дърво, което на пръв поглед изглежда като събратята си наоколо. Едва като се приближите виждате табелката, уточняваща, че това дърво е оцеляло след атомната бомба (на около километър от епицентъра).
Самият замък е на няколко етажа и от стените му се открива хубава гледка към града. Ние, обаче, не влязохме в него, разгледахме го само отвън и се разходихме из парка (откъдето също се открива хубава гледка към града).
Градината Shukkeien
От замъка, след кратка разходка стигате до градината Shukkeien, която преди няколко години е отпразнувала 400ния си рожден ден. Името ѝ означава „смалена гледка“ и в нея символично са представени миниатюрни планини, долини, водопад, река, гори. Още с влизането си в градината, се потапяте в оазис от зеленина и забравяте, че се намирате всъщност насред голям град. Следвайте пътеката около езерото в центъра, за да се насладите на различните гледки, които се разкриват пред вас и се менят непрекъснато. Входът е 260 йени (1,60 евро), а разходката – изключително приятна и успокояваща. Горещо препоръчвам!
Мияджима
През 593 година владетелят на остров Ицукушима, Саеки но Курамото, получава видение. Явяват му се три божества, пазители на императорското семейство, народа и рибарите. Божествата (Ichikishimahime-no-mikoto, Tagorihime-no-mikoto и Tagitsuhime-no-mikoto) търсят най-подходящото място за посветено им светилище. Воден от тях, Курамото обикаля острова и избира мястото за новото светилище на брега, досами прилива. Скоро след това постройката вижда бял свят.
През 1168 година, тогавашният владетел на острова, Тайра но Киомори, го разширява и обновява в стил, напомнящ на къщите на аристокрацията от онзи период. С годините Киомори се издига в йерархията на властта и светилището на остров Ицукушима става известно място за молитва, още повече след посещението на императора няколко години по-късно. С времето популярността на светилището не спира да расте и то се радва на покровителството не само на богатите семейства от района, но и на много от властващите шогуни. Светилището се превръща в основната притегателна точка на острова, до степен, че дори административно островът да се нарича Ицукушима, сред хората, той е известен повече като „Мияджима“ (Островът на светилището).
То е построено на платформи в началото на брега, над водата, а внушителната му тория – малко по-навътре в морето. По време на прилив, изглежда, че двете постройки плават над морето. А при отлив, може спокойно да се разходите до тях.
До острова се стига лесно от Хирошима – първо за няколко спирки с влак до гара Miyajimaguchi и после за около петнадесетина минути с ферибот (корабчетата тръгват на всеки 10 минути). Цялото пътуване е покрито от JR пас-а (внимавайте все пак да хванете ферибот с надписа JR). Проверете предварително разписанието на приливите и отливите, за да може да се организирате и да пристигнете в подходящия момент. Ние пристигнахме почти по време на отлива и успяхме все пак да направим няколко снимки на торията на водата. И извън водата.
Йокохама
За Йокохама бях оставила последния ден от пътуването (или по-точно, около три четвърти от него) и предвидила доста посещения. Особено предвкусвах (буквално) китайския квартал и вечеря в него. Но не бях предвидила капризите на времето.
Йокохама ни посрещна с бурен вятър и силен дъжд някъде в късната сутрин. Оставихме багажа в хотела и решихме да обядваме на място с надеждата времето да се оправи по някое време. Дъждът така и не спря, но въпреки това, решихме да опитаме да се поразходим малко около пристанището и да видим (още) една гигантска статуя на робота Gundam (поне отдалеч). За по-малко време, отколкото ми е нужно да напиша този разказ, бяхме мокри до кости, дори и под якетата и чадърите. Видяхме робота от много далече, разходихме се, колкото успяхме, около пристанището и със съжаление задраскахме китайския квартал, за да върнем в хотела да се сушим. Хотелът ни беше на „първа линия“ и бях платила допълнително за стаи на висок етаж, с гледка към пристанището и залива, с идеята за страхотни снимки на нощна Йокохама. За съжаление, прозорците бяха доста наваляни и малко мърляви, та дори и снимките не станаха особено сполучливи. А на следващата сутрин потегляхме рано (и с голямо съжаление) за летището, за обратния полет към дома, та нямахме възможност за реванш.
Накратко, не ни беше ден! Ще трябва да се върнем на поправителен.
към следващата част